05.05.2017г. | 08:39ч.
50 ГОДИНИ СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ УЛИЦА В ЦЕНТЪРА НА ГАБРОВО ВСЕ ОЩЕ НОСИ ИМЕТО НА ФАЗЛЪ ПАША

 Паметници и памет за Габровското въстание от 1876 г. 


Май е месецът, през който си спомняме за подвига на нашите предци, платили с живота си за свободата на България. Пред паметниците на героите поставяме венци и цветя, но не си даваме сметка, че създаването на монументите също е история, която си струва да бъде разказана.

Какво би си казал един наш съвременник, ако разбере, че 50 години след Априлското въстание нито една улица в Габрово не носи името на някой бунтовник, затова пък в центъра на града все още съществува улица Фазлъ паша?

Но да не избързваме с преценките, а да си припомним фактите. Поднася ги Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ-Габрово.


На 30 април 1876 г. Габровският революционен комитет провежда своето последно заседание. Взето е решение да се свикат всички съзаклятници и организирани в чета да се отправят към Стара планина, където по предварителна уговорка трябва да пристигне четата на поп Харитон. Сборен пункт е Соколския манастир. За войвода е избран Цанко Дюстабанов.

Междувременно избухва въстание в Четвърти революционен окръг и Стефан Стамболов, като главен апостол дава заповед за обявяване на въстание в окръга.

Още на 30 април, след заседанието на Габровския комитет, Цанко Дюстабанов дава сигнал за обявяване на въстанието в Габрово. Заедно с 30 души въстаници войводата слага началото на

Габровската чета, отправяйки се отправя към селата Бичкиня, Нова махала и Етъра.
На 1 май 1876 г. четата пристига в Соколския манастир, където се организира, полага клетва и се отправя към Севлиевския балкан. По пътя й, нейния състав се увеличава или намалява, като към нея се присъединяват още габровци и четници от габровските села.

Осъществява се взаимодействие с Дядо Фильо – ръководител на Кръвенишкия революционен комитет, Йонко Карагьозов от Севлиево и новоселските въстаници. Разделени на три групи въстаниците отбраняват най-дългия фронт по време на Априлското въстание.

Между 6 и 11 май Габровската чета води тежки сражения с променлив успех, отстъпвайки в крайна сметка пред превъзхождащите сили на черкези, башибозуци и редовна турска войска. Част от четниците и водачите на въстанието, сред които Тотьо Иванов и Пенчо Постомпиров падат убити, а Еким Цанков и войводата Цанко Дюстабанов са заловени.

Те се държат достойно пред извънредния съд в Търново, където са обесени на 22 юли 1876 г. На 15 юни 1881 год. костите им са тържествено пренесени в Габрово и погребани в Девическия манастир.

Ролята, която има четата на Цанко Дюстабанов и Габрово за повдигането на населението от Габровско и Севлиевско по време на въстанието от 1876 г. дава основание на потомците да го нарекат Габровското.

Двадесет години след въстанието, на 1 май 1896 г., габровци събрани на пазарния площад, изказват своето желание тук, на това място, където някога е била изложена за назидание набучената на кол глава на Тотьо Иванов да бъде издигнат паметник, площадът да се нарича „1 май 1876 г." и денят да стане празник на града.

По инициатива на Габровската община са избрани 12 души видни габровци, които образуват „Комитет 1 май 1876 г.“ Изготвен е първият устав, като още в неговото заглавие се разширява задачата - паметникът ще бъде посветен на: „погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г." Председател на комитета е винаги кметът на общината, а срокът за построяването – 1 май 1901 г.


Комитетът развива активна дейност по набирането на средства. В подетите инициативи се включват всички по-видни и заможни семейства в града. От този момент нататък „Комитет 1 май 187б г." е организатор не само на тържествата в чест на Априлското въстание в Габрово, но и на всички паметни исторически дати.

В края на 1899 г. комитетът пресмята, че няма да може да се построи паметник до 1 май 1901 г., но решава да се постави поне основния камък. Обсъжда се и въпросът за събиране костите на всички загинали поборници, но за съжаление това не е направено.

Една от най-важните инициативи на комитета е написване история на въстанието. Братя Христо и Петър Гъбенски събират материал и написват „Историята на град Габрово и Габровските въстания", която излиза през 1903 г. Въпреки допуснатите неточности, тя е един от малкото извори за събитията през 1876 г.

По случай 25 години от Априлското въстание Комитетът влага много енергия в организирането на тържествата. На 1 май 1901 г. на пазарния площад в Габрово е поставен основният камък на бъдещия паметник. В земята е зарита капсула с два документа: „Акт" с имената на държавните ръководители, общинските съветници и живите поборници и „Списък на убитите, обесени и измрели поборници". Около мястото е поставена ограда, но след това работата замира за дълго време.

По една или друга причина за 50 годишнината от въстанието паметникът не е построен въпреки, че е събрана значителна сума. Забележително е, че за този период и нито една улица в града не е наречена на името на априлци. Затова пък една от улиците в центъра на града продължава да носи името на Фазлъ паша.

Най-сетне, през юбилейната 1926 г. общинските съветници решават три улици да бъдат наречени на имената на Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и Тотьо Иванов.


През следващите години продължават да се набират средства от дарения и театрални представления. Но обсебени от идеята, че паметникът трябва да надмине всичко построено до сега, габровци все не са доволни от постъпленията. Показателно е, че през 1934 г. Министерството на войната, под чието ведомство и контрол се намират паметниците, свързани с войните, преценява, че наличната сума от близо 1 200 000 лв. е достатъчна и настоява всички въпроси около мястото на паметника да бъдат бързо решени и да се строи „без никакво отлагане".

На 8 март 1935 г. комитетът свиква гражданско събрание във връзка с проблемите по строежа. Приема се мнението на „Комитет 1 май 1876 г." - да се строи паметник между църквата „Св. Богородица" и Умниковото училище, след като се събере сума от 1 500 000 лв.

По въпроса се изказват различни мнения и предложения: да се направи паметник-мавзолей, да се построи на Грамадата и да е музей-паметник, да не се повтарят грешките с паметника на Инвалидите (посветен на падналите във войните 1912-1913, 1915-1918 г.) и др.

Кметът Илия Кожухаров обръща внимание, че трябва да се бърза докато не са си отишли онези, за които ще се строи паметника. Като че ли всичко е наред, но започват разпри по въпросът как да се изработи проекта за паметник – с конкурс или без конкурс, които траят пет години.
През 1940 г. най-после Министерството на войната разрешава възлагането на проекта без конкурс на проф. Иван Лазаров и одобрява промените в устава на комитета. Създадена е и нова комисия - строителна и е сключен договорът с проф. Лазаров.

През следващите години строежът отново не започва по различни причини – проф. Лазаров не е готов с проекта, площадът не е подготвен поради изготвянето на новия градоустройствен план от проф. Адолф Мусман, военновременната обстановка и др. Въпреки настъпилите политически промени, дейността на комитета продължава до 1950 г., когато е последното му заседание.

Няма информация за събраните до тогава над 2,5 млн. лв. Възможно е част от парите да са използвани за постройката на паметник-костница, по-късно съборена или сумата да е била одържавена. Така или иначе, в Габрово не е построен паметник на загиналите в национално-освободителните борби и във войните.

За периода след Освобождението на България от османско владичество до 40-те години на ХХ в. са построени паметници на признателност към загиналите в Априлското въстание от Първи революционен окръг в редица селища и местности, където се водят кръвопролитни сражения.
На мястото в Търново, където турците обесват през 1876 г. въстаниците, е издигнат паметник, построен през 1883 г. по проект на италианския архитект Джовани Мусути.

През 1894 г. на централния площад в Севлиево е открит паметник, посветен на загиналите за свободата на България въстаници и опълченци, по-известен като Паметника на свободата. Паметници, макар и скромни, са издигнати по местата, където са станали основите сражения в Севлиевско с участието на четата на Цанко Дюстабанов. Такъв е паметникът на местността Рани бунар под връх Марагидик при мястото, където четата води последен бой. Той е построен през 1934 г. по инициатива на Габровското дружество на запасните офицери.


Едва през 1966 г. е издигнат паметник на Цанко Дюстабанов – войвода на Габровската четата по време на Априлското въстание. През 1971 г. е поставен паметник на Тотьо Иванов Хаджидосев – помощник-войвода на четата. Останалите поборници и участници във въстанието вероятно са почетени със скулптурните композиции „Априлци” и „Раненият въстаник”, поставени след 1969 г. на новия „Мост на Възраждането“, успореден на стария Баев мост, превърнат в пешеходен.

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 46 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.