KulturaBg - logo

СЛЕДИТЕ НА БОГОМИЛСКАТА МЕДИЦИНА В ЗДРАВОСЛОВНАТА ХРАНА ДНЕС

Еньовден е голям летен празник, който традиционно се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър". Тази година за посетителите са предвидени атрактивни прояви, както на 24-ти, така и на 25-ти юни.

На Еньовден след 08:30 часа може да занесете набраните преди изгрева на слънцето билки в музея, както и направените от вас еньовски венци и момини венчета и китки, които да представите за участие в конкурсите. Може и да се включите в изработването на венци и китки в самия музей.

Еньовският венец се прави достатъчно голям, за да може да се провре човек през него за да е здрав през годината. Венецът се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, билките се връзват за нея с червен конец.


Фотоконкурс под надслов „Селфи с китка билки”


Билките на Еньовския венец са седемдесет и седем и половина, колкото според народната вяра са болестите. Ако човек мине през Еньовски венец, нито една от тях няма да го застигне. 
Коя е тайнствената половин билка? Емил Елмазов, известен с познанията си в областта на традиционната българска медицина, който на 24-ти и 25-ти юни ще вземе участие в отбелязването на празника в ЕМО „Етър", разкри как се намира тя.

„За да открият неизвестната билка за неизвестната болест, селяните в миналото използвали „интуицията" на най-прозорливото животно - костенурката. Край всяко село живеели костенурки, но най-старата от тях хората наричали Кожура-Коруба. Възрастните я познавали и смятали, че е свещена.

На Еньовден я намирали и поставяли в ограден с колове кръг на най-богатата на билки ливада. След нея тръгвало умно дете с поръката да забележи коя трева Кожура-Коруба ще захапе.
От кръга имало само един изход и костенурката, известна с прозрението си,трябвало да го намери. Тя успявала само когато спирала и откъсвала половинка от неизвестна билка. 
После веднага се насочвала към изхода. Това била билката на прозрението, неизвестна до тогава на билкарите, с която се церели нелечими болести.

От нея вземали всички от селото и я вплитали във венеца, който поставяли над камината. От него цяла година си „щипвали" по някоя билка, според болежката".

На 24-ти юни от 16:00 ч. в Етнографския музей на открито „Етър" Емил Елмазов ще представи проучването си за следите на богомилската медицина в здравословната храна днес.

„Една от моите журналистически находки преди 27 години беше да намеря в Киевско-Печорската лавра няколко страници от горелия но недогорял „Зелейник" на богомилските врачове. Беше на староукраински. Донесох копие в България и намерих специалист - преподавател в Шуменския университет, който успя да го преведе. Отпечатах го в тираж 100 000. Нека да се помни „Зелейника" и никой българин да не го търси с толкова усилия, колкото го търсих аз. Този писмен паметник съдържа скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за храна и помощ предимно природни средства. 

Листа, горски плодове, пчелен мед, вино, мляко - от това са правели и лекарствата и празничната си трапеза.


Ето малък откъс от „Зелейник"-а:

„Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни."

Днес ние често похапваме супа-борш , но не си даваме сметка, че с това скромно ядене постигаме и емоционални и телесни подобрения.
„Ако някому сърцето е нездраво и не чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде".

Пелиновото вино и билковият мед, слава богу все още си ги имаме, а сокът от алое все тъй използваме за пречистване на кръвта. Лимецът, като зърно, което може да се яде и само след накисване, отново ни свърза с правилата на богомилската медицина".

Може да не ви се вярва, но съществува „течен хляб" и според Емил Елмазов той е по-здравословен от традиционния. На 25-ти юни в ЕМО „Етър", билкарят ще покаже какво представлява този тип храна:

„До „течния хляб" в „Билкария" достигнахме след едно съвместно проучване с института по физиология на растенията към БАН. В заложени проби се получи интересен резултат. На 14-тия ден след покълването си, зелените поници от еднозърнест лимец се изпълниха с максимално количество хлорофил, който по-късно полека започваше да се снижава и заниква.

Това е естествено, защото зеленият цвят на стъблото преминава в жълт и златист. Но ние си казахме, че в името на хората с анемии, глутенови алергии, а защо не и в името на всички, кой ли няма нужда от повече чиста кръв, да направим вакуумен извлек от пониците, когато са в най-добрата си форма по отношение на това зелено злато.

И тъй, най-древната хлебна пшеница ни дава своята особена сила още в младенческа възраст. То е все едно да предпочетеш агнешкото за трапезата си вместо овнешкото. Пък и в билкарството има принцип - най-полезно и лечебно е младото растение. По-късно част от тези сили изчезват.

На Еньовден в Етнографския музей на открито „Етър" ще предложим по една чашка от течния хляб, равна на три филии, по жизнената сила която прехвърля в организма. Заповядайте да опитате, ако ви хареса, можете да се отървете от много излишни килограми".

Еньовден - празник на билките, слънцето и водата
Сподели

Прочети още