KulturaBg - logo

02.12.2020г. | 10:22ч.Събина Хунева – родопчанката, на която нищо не се опира

Събина Антонова Хунева – майстор-гайтанджия в Гайтанджийска одая към Регионален етнографски музей на открито „Етър“, е чиракувала при последния майстор-гайтанджия Христо Пенчев в продължение на три години (2010-2013 г.). Полага изпит за придобиване на свидетелство за майстор пред 2013. Родена е в с. Стърница, разположено в Преспанския дял на Западните Родопи в подножието на връх Свобода, където е живяла до десетата си година.


„В този период имах възможността да прекарвам дълго време покрай моята баба, която се занимаваше с тъкане на черги, китеници, родопски одеяла, платове за престилки, торби и ризи, което остави трайна следа в моето съзнание. Средното си образование получих в Средно професионално-техническо текстилно училище – гр. Казанлък в направление предачество и тъкачество.
По-късно, през 2007 г., с моето семейство се преместихме да живеем и работим в квартал Етъра в град Габрово. Две години по-късно започнах работа в музей „Етър“ на позиция хигиенист, по заместване, благодарение на служител от комплекса, бай Христо, който ме е препоръчал на тогавашното ръководство с израза „аз ще ви доведа една здрава родопчанка, за да видите жена как работи и нищо не ѝ се опира“.

Когато постъпих на работа ми показаха целия комплекс, при което в мен нахлуха носталгични чувства за периода от моето детство. Чаршията беше пълна с туристи и се огласяше с радостни гласове на малки и големи. Това място ме грабна със своята положителна енергия. С любопитство надничах през отворените врати на занаятчийските работилници и наблюдавах работата на майсторите. Направиха ми силно впечатление техните шаячни нашити елечета, което ме мотивира и се заех да си зашия и аз. Съдействие получих от тогавашният майстор-демонстратор на изделия от гайтан и боядисване с растителни багрила Димитрина Илиева, като това не ми беше непознато, тъй като съм помагала на майката на моя съпруг в нашиването на терлици с гайтан.


След шест месеца преустанових работата си в „Етър“, тъй като се върна на работа служителката, която замествах. През това време успях да се потопя в колективния дух на комплекса и ми беше трудно да се разделя с колегите. Надявах се, че при възможност от разкриване на работна позиция, ще ме потърсят отново, което всъщност се случи шест месеца по-късно, когато постъпих на работа отново в музеят, но този път в Гайтанджийската одая. Благодарение на гласуваното ми доверие от страна на ръководството на музея, аз имах възможността да се потопя в дълбините на гайтанджийството, типично мъжки занаят, получил своето силно развитие през ХIX в., като в България основните центрове са Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен и Пирдоп.

Първоначално срещнах скептицизъм към способността ми да се справя с това начинание от тогавашният майстор Христо Пенчев, като бях посрещната с думите „как си мислиш, че ще станеш майстор, това е мъжки занаят и се предава по наследство от баща на син“. Всъщност тези думи успяха да ми повлияят много мотивиращо, с което се засили още повече желанието ми да усвоя тънкостите на занаята.

Още в самото начало бях изправена пред редица ситуации, с които трябваше да се справя изцяло сама, без да имам натрупани солидни знания. Такъв пример е третият ми работен ден, когато бях сама на работа и в края на деня, след посещение на туристи, пропадна тежестта на единия гайтанджийски чарк – машина за плетене на гайтани. Успях да запазя самообладание и разучавайки другите машини, след един час се справих с проблема.

На следващия ден също се сблъсках с поредното предизвикателство, но този път то произтече от наложените практики на работа с колегите екскурзоводи, които демонстрират на туристите полуавтоматизацията на чарковете и по-конкретно с действието на спирачния механизъм и предотвратяването на излишен брак от продукцията. При скъсване на една от нишките е пропаднала част от единия калем – цев за навиване на конец, с което се блокира работата на чарка. След няколко поредни неуспешни опита да поправя проблема се притесних, че е нанесена сериозна вреда.

На следващия ден бях на работа в 06:00 ч. сутринта и отново правех опити да отстраня проблема, като до началото на работния ден успях да се справя и чарка функционираше безупречно. С което успях да се докажа пред майстора и да му покажа, че мога да се справям с особеностите на този типично „мъжки“ занаят. Тези ситуации ми вдъхна увереност и до този момент, години по-късно, продължавам да се справям с възникващите предизвикателства сама.

Изключително съм благодарна за съветите на майстор Христо Пенчев и за това, че повярва в мен и днес имам възможността да продължавам да поддържам и развивам гайтанджийството в музей „Етър“.“

ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 216 аудио, 78 видео, 325 новини

Всички публикации на автора »

Прочети още