20.08.2017г. | 09:37ч.
ШИПКА - СИМВОЛ НА СВОБОДНИЯ ДУХ НА БЪЛГАРИТЕ

Връх Шипка и Шипченски проход не са само географски понятия, а места с историческа значимост, съхранени в националната памет. С надморска височина от 1232 м, географският връх Шипка е разположен на север от главното Старопланинско било и на запад от Шипченския проход (надморска височина 1185 м). Историческият връх, именуван до 1951 г. Свети Никола (название на географски обект, част от Старопланинската верига с надморска височина 1326 м) и до октомври 1977 г. Столетов (на ген. Николай  Г. Столетов, командир на Българското опълчение), се намира на изток от прохода.    
Съдържанието на географското и историческото понятие Шипка е различно.                

                                                                                                                     
През различните векове от използването му проходът е с променящо се стратегическо и военно значение, фактор за развитието на търговски обмен. Той е пътна артерия още от античността. След средата на I в. сл. Христа е включен в системата на постоянно поддържаната пътна мрежа на римската провинция Тракия, а по-късно Долна Мизия. 
 
През първата половина на II в. сл. Хр. трасирането му е наложено от римското пътно строителство, превърнало го в част от трансбалканските военни пътища за свързване трасетата на Крайдунавския с Диагоналния път през Централната Старопланинска верига. Пътят се защитава, контролира и наблюдава от крепости, укрепления и укрепени селища.
 
По време на Първата българска държава (680-1018 г.) Стара планина и нейните проходи са важна политическа граница и стратегическа бариера, която роля се утвърждава и в условията на Втората българска държава (1185-1396 г.).
 
В периода на Османското господство във връзка с въведения статут на население с особени задължения, каквато е категорията на т. нар. дерветджии – охранители, пътят и проходът определят привилигированото положение на Габрово като проходничарско населено място.
 
През целия период на чуждото владичество в Шипченската планина действат хайдути, свидетелство за което са пътните бележки на Евлия Челеби от 1662 г. В условията на две от руско-турските войни (1806-1812 и 1828-1829 г.) в този старопланински регион се съсредоточават голям брой бунтовници, преминават разузнавателни руски отряди, а през 60-70-те години на ХIХ в. действат четите на Филип Тотю (1867 г.), Новомахленската чета на Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев (1876 г.).                                                                                                                                 
 
След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г. – нов стил 10 юли), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, Шипка - проходът и връхът, се превръщат в символ на българската свобода. А градът Габрово - в неговият „сигурен тил”, в „твърдина на българския дух”.
 
Шипка е най-удобният проход през Балкана и най-прякото направление към Одрин и турската столица. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г. в резултат на съгласуваните действия от север на ген. Дерожински, командир на Габровския отряд и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. При първата атака за овладяване на прохода на 17 юли, реализирана от Габровския отряд, са убити двама офицери и 77 сержанти и войници, ранени са четирима офицери и 128 сержанти и войници. Причината за първоначалния неуспех е три пъти превъзхождащия противник, добре укрепените му позиции, некоординираните действия на руските отряди от север и юг.
 
С овладяването на Шипка след третата едновременна атака завършва окончателното освобождение на територията на Габровския край. Започва няколкомесечната му защита, продължила повече от пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата.
 
Още първия ден от Шипченската епопея под командването на ген. Николай Г. Столетов са разположени на позициите 7500 руски войници и български опълченци с 27 оръдия. В помощ на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосрдествено на фронтовата линия.                                                                                      
 
Много важни за шипченската отбрана са дните от 9 (20) до 11 (23) август, когато общото ръководство на отбраната е поверено на ген. Ф. Ф. Радецки.

 
„Поведението на войските наистина е геройско, на 9 август са отбити 10 атаки; неприятелят постоянно въвеждал свежи части; но войската няма да спи трета нощ и е крайно уморена; не се готви, водата е в недостиг. [...] В дружините има малко патрони и голяма част от оръжието е развалено.” – отбелязва ген. Дерожински в  телеграма от 10 август до ген. Радецки.
 
Особено критичен от боевете на Шипка е 11 август 1877 г. Само до обяд Сюлейман паша атакува шест пъти шипченските позиции. Изтощени от липсата на вода и храна, от умората след тридневната борба, от горещината на августовското слънце – руските войни и български опълченци се отбраняват с последни усилия. В неравния бой загиват орловци, брянци и опълченци. Една след друга престават да стрелят „стоманената” и  „кръглата” батарея.
 
И още една гледна точка за августовските събития: „[...] Положението ставаше критично, атаките на турците не преставаха. Те нямаха брой, по-скоро може да се каже, че целият този ден беше една непрекъсната атака от три страни. Южният склон на Св. Никола е почти отвесен и въпреки това неприятелят отчаяно се катереше по него. Виковете „аллах” не преставаха от сутринта. Шест пъти нашите отиваха в атака и изхвърляха турците от заетите от тях, укрития [...]” – пише руският военен кореспондент Василий И. Немирович-Данченко за случилото се в дните 8-11 август 1877 г.
 
В решителният час за спасяване на позициите, когато  слънцето започва да залязва,  пристигат стрелците на 4-та стрелкова бригада, възседнали по двама и по трима на артилерийски казашки коне. Ген. Феодор Ф. Радецки,  отбелязва за българския принос по време на летните боеве: „За да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”.                
 
След тридневните епични боеве 9-11 (21-23)      август завършва един от най-тежките периоди в отбраната на Шипченския проход.           В следващите три дни 12-14 (24-26) август боевете продължават с не по-малка ожесточеност, но с изменено съотношение на силите в полза на Шипченския отряд.  Ген. Феодор Ф. Радецки поема командването на отряда с решението за предприемане на активни действия за отхвърляне на противника от всички командни височини.                                                                                                              
На 13 (25) август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войника и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от вр. Акри Джебел (Малуша) и вр. Йешилтепе (Зелена височина) на изходните позиции. Около 7 часа колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява вр. Йешилтепе. Атакува от движение вр. Акри Джебел, но атаката е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува вр. Йешилтепе. При престрелка на вр. Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.  Същият ден ген. Николай Г. Столетов отбелязва в телеграма „Духът на войската е превъзходен. Що се отнася до българите, те не ще трепнат, ако трябва да паднат до последния човек”.                                                                           
На 14 (26) август колоната на Шакир паша, един от ръководителите на Централната армия, части от която са съсредоточени на Шипка, подновява настъплението срещу вр. Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на вр. Кючюк Йешилтепе (Букова глава, Волински, Страничната височина). В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. В донесението си за развоя на боевете  Сюлейман паша съобщава на 14 август: „ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение”. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход, като  загубите за бранителите на Шипка са 3 348 войници и 108 офицери убити и ранени, в т. ч. и двама генерали (Дерожински е убит, а Драгомиров е ранен).                 
 
Вазовата ода „Опълченците на Шипка” е една от най-възторжената прослава на героизма на българските опълченци. Чрез стихотворението той пресъздава върховният момент от шипченските боеве, уточнено и чрез подзаглавието му „11 август 1877 г.”. Написано през 1883 г., то е последното от цикъла „Епопея на забравените”.                                      
 
На 5 (17) септември Сюлейман паша прави пореден и последен опит да завземе прохода и да прехвърли войските си на север в помощ на обградените в Плевенската крепост турски части. Защитниците на Шипка успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен.                                                                   
 
След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене”, приковало близо 40-хилядна турска армия, в края на  декември 1877 г. (н. ст. - януари 1878 г.) Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград. РИМ – Габрово съхранява многообразни свидетелства (документални и веществени културни ценности), които илюстрират развитието на събитията и приносното участие на габровското население в тях.

 
Даниела ЦОНЕВА, уредник в РИМ - Габрово

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 42 аудио, 6 видео, 77 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.