14.02.2017г. | 09:13ч.
КРЪЧМИТЕ В БЪЛГАРИЯ СА НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРЕДИ ФАБРИКИТЕ

Празникът на виното и лозаря – Трифон Зарезан, и състоялият се през миналата година референдум с развихрилите се покрай него страсти дават повод на вестник "100 вести" да открие интересни факти от недалечното ни минало - как преди 70 години населението на България не е било питано по един важен за нас като народопсихология въпрос.


През юли 1947 г. е приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството (Обн., ДВ, бр. 154 от 07.07.1947 г.). Според него броят на кръчмите в българските градове и села трябва драстично да се намали.

С чл. 1 се регламентира, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над 30 000 жители - на всеки 1000. Създават се специални комисии, в които влизат кметът или негов заместник и членове: един общински съветник, представители на милицията, на местния комитет на ОФ, на профсъюзите, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, за да решат кои кръчми да се затворят и кои или коя да остане отворена.

Подлежат на затваряне всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервира алкохол в гостилниците и ресторантите.

Изготвят се списъци с лица, за които е доказано, че са хронични алкохолици и те не се допускат в питейните заведения.

В протоколните книги на селските общински управления в Габровско са отразени заседанията на създадените комисии, на които се разглежда въпросът колко кръчми да се оставят да работят в съответното населено място. Например в Общински съвет при гара Соколовска община, Дряновско, се взема решение да се закрият всичките 7 кръчми. Изтъква се, че на някои кръчмите се закриват, защото има нарушения на Закона за акцизите, други, че в селото жителите са под 800 души и освен това „всички кръчми следва да бъдат закрити, поради това, че всички кръчмари имат като второстепенно занятие кръчмарството. Същите са строители, зидари, каменоделци, освен това повечето са с по-големи земеделски стопанства и закриването няма да се отрази зле върху материалното им положение...” Вследствие на това съветът взема решение да открие четири общински кръчми в района на общината.

В село Богатово се взема решение да работи само една кръчма при население от 1297 души, в Селско общинско управление - село Царева ливада всички населени места са с население с по-малко от 800 души и комисията решава да се затворят всички кръчми, но впоследствие позовавайки се на чл. 1, ал. 2 „По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма...” разрешава отварянето на една кръчма, която е собственост на общинско предприятие „Хоремаг”.

Така кръчмарството като частна инициатива, носеща препитание на доста семейства, преминава в ръцете на местната власт. В писмо до Дряновския околийски управител от Общинско управление – село Белица пише, че съветът е взел решение да се закрият всички кръчми и даже самите питиепродавници предложили да се закрият всички на един етап и да останат само общинските.

Такива решения са взети на заседания на общинските съвети в селата Добромирка, Гъбене, Плачковци и др. Интерес представлява чл. 14 от Закона, според който може да се извърши допитване до населението за затварянето на кръчмите, още по-интересен е начинът, по който може да стане това:

„Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места...”

Последно видео

Последно аудио

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.