KulturaBg - logo

Мисли, провокирани от сабята, която Ботев носи до последен дъх

Днес – 3 март 2022 г., музей „Етър“ отправя едно предизвикателство. В Сакова къща до 6 март може да се види сабята, която Ботев държи в ръцете си до своята смърт. И докато човек гледа това оръжие, в ума му се раждат въпроси, чиито отговори са трудни.

Ботев си остава мистерия. Присъства в живота ни – огромен брой училища, улици и булеварди носят името му, но истинската история на живота и смъртта му остава загадка за нас. Загадка е и сабята, която е на РИМ – Враца, а от 3 до 6 март може да бъде видяна от посетителите на музей „Етър“. Тази сабя е румънска офицерска. Дадена е на Ботев за сражението на Милин камък и с нея той води четата до момента, в който е убит. Нели Стоянова, уредник в РИМ – Враца, която отговаря за този период и има свои проучвания върху Ботев, пише през 2021 година „Мистериите около Христо Ботев и неговата чета – пореден опит за разплитане“. Самото заглавие на изследването, също както представената в музей „Етър“ сабя, провокира читателите към размисъл.

Наистина ли си мислим, че познаваме Христо Ботев – една от най-ярките фигури на българското национално-революционно движение от XIX век? Когато кажем – „Ботев“, каква представа изниква в съзнанието ни? Най-вероятно на титанична фигура със сабя в ръка. Хладното оръжие е насочено напред – все пак Ботев показва на четниците си посоката, към която да поемат, след като са слезли на Козлодуйския бряг. В стойката има много символика – пътят е към България, към заветната свобода. Почти веднага се сещаме и за писмото му до Венета. Всички българчета го изучават в часовете по литература. Написаните от ненавършилия още 30 години млад мъж редове се вплитат в цялостния му облик, създаден и по политически, и по чисто идеологически причини от следващите поколения.

Това ли е Ботев? Или това е Ботев, какъвто е необходим след Освобождението? Много неща около Ботев са обвити в мистерия. Как загива той? Историята за изстрел от турските позиции вярна ли е? Някои от самите четници ли вземат решението да бъде убит войводата? Ако е така, реализират ли този план?

Нели Стоянова не смята, че оценки трябва да се раздават извън контекста на времето, в което се разиграва историята на Ботевата чета. Но възможно ли е това за широката публика? Не е ли по-лесно за нея да живее с приемливи „полуистини“ или да се придържа към недоказани версии? Каквато е тази с куршум, долетял от турските позиции. Тук самото съчетание от думи – „турски“ и „позиции“, внася сигурност. Имаме две страни – светла и тъмна. Безспорно борците за свобода са светлата, османлиите – тъмната. Удобно е, нали? Но дали е истина? И какво се случва с хилядите нюанси, които се преплитат между тези две крайности – тъмната и светлата?

Не провокира ли последната сабя в живота на Ботев да се „гмурнем“ именно в тези нюанси?

Нека не пропускаме, че самата сабя не е еднозначно приета от историците за автентично оръжие на Христо Ботев. Нели Стоянова не казва нито „да“, нито „не“. Сабята е съхранявана в Черепишкия манастир в продължение на век. През 1976 г. игуменът я предава на музея във Враца, а повод е 100 години от Априлското въстание.

Ангел Катерински издава в началото на XX век „Нови данни за Ботевата чета“. Нели Стоянова казва, че книгата се пази в РИМ – Враца. В нея има снимка на сабята от Черепишкия манастир, която е направена от автора, видял оръжието в светата обител. То не съвпада напълно със сабята, предадена през 1976 г. от игумена.

Необходими са много прецизни изследвания, особено със съвременни технически средства, за да се потвърди или отхвърли някоя от версиите за тази сабя. Между 1976 и 2017 тя не е представяна пред широката публика в РИМ – Враца. Преди пет години друг изследовател от музея вярва, че е открил неопровержими доказателства, че това е последната сабя на Ботев.

За сабята от Черепишкия манастир може да се каже, че вероятно е на Ботев или на негов четник. Тя, както и войводата, е символ на непокорния български дух. А за нас – хората от първите десетилетия на XXI век, е много важно да знаем, че и в миналото, и днес има личности, за които поговорката „Преклонена глава сабя не я сече“ не съществува. Да, може точно ние да не сме сред тях. Може точно на нас да ни липсва кураж да дадем живота си за своите каузи. Но поне имаме вярата, че съществуват личности, които не „прекланят глава“.

Да! Сабята, която Ботев до последен дъх държи в ръцете си, провокира към размисли. В Сакова съща на музей „Етър“ всеки посетител може да се спре и да се вгледа в това толкова необикновено оръжие. До 6 март. След това – в „Ботева зала“ на РИМ – Враца.

Тази статия е създадена по проект „Форум за сътрудничество и  култура“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

 

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 231 аудио, 164 видео, 375 новини

Всички публикации на автора »

Прочети още