KulturaBg - logo

Политическият елит се събира в Дряново на 20 юли 1969 г. Разберете защо!

На 20 юли 2022 г. се навършват 53 години от откриването на първата музейна експозиция в Дряново, която е посветена на живота и творчеството на възрожденския строител майстор Колю Фичето. Това е повод в Дряново да се събере политическият елит на България. Присъства и Тодор Живков, държавен глава на страната през този период. Това става ясно от публикация на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей – Дряново пита няколко дряновци: „Как си спомняте този ден, 20 юли 1969 г.?”

Димитър Минчев Димитров, вторият директор на музея

„През 1969 г. в Дряново бяхме двама музейни специалисти – Константин Йорданов, който работеше от 1966 г. и аз. Постъпих на работа в 1967 г., веднага след като се дипломирах. Водеха ни на щат към Окръжния исторически музей – Габрово до началото на 1970 г., когато бе създаден Исторически музей – Дряново. Тогава Константин Йорданов стана директор, а аз – уредник, и се занимавах с музейната сбирка в Дряновския манастир.

Подготовката за откриването на експозицията за Колю Фичето беше много продължителна и по нея работеше основно Константин Йорданов. Той е причината в Дряново да се построи неговия паметник и направи музея. Присъствах на едно събрание в Окръжен народен съвет във Велико Търново през 1968 г., където се спореше кое е родното място на майстора. Константин Йорданов беше открил надписа в манастира „Св. Троица“, на който Колю Фичето бе посочил, че е родом от Дряново и този аргумент беше причина да се вземе решение да се построи музея и направи паметника в града ни.

Добре си спомням, че преди откриването на музея дряновци, организирани по квартали, почистиха целия град, който светеше от чистота. Къщите бяха реновирани и боядисани и не само по главната улица, а навсякъде.

На 20 юли в Дряново имаше много хора. Тук беше Тодор Живков и държавното ръководство, имаше и строители от всички краища на страната, защото се провеждаше национален строителен събор.

В началото на деня аз бях в Дряново, но по-късно получих задача да отворя музейната сбирка в Дряновския манастир, където до вечерта също имаше много туристи и строители. Искам да прибавя, че на тържеството бяха наградени всички строители от Дряново, които построиха музейната сграда.“

Милчо Вапцаров, учител

„На 20 юли 1969 г. целият град беше тържествено украсен. Дойдоха Тодор Живков и много строителни работници за откриването на музея.

Аз имах гости и представители на МВР пристигнаха вкъщи да ги проучат и разберат какви са, защото се обезпечаваше сигурността на тържеството. Гостите ми работеха в престижни държавни институции, така че нямаше никакви проблеми. Ние гледахме цялото тържество от прозорците вкъщи.

За да се открие музея в Дряново, виновник е Константин Йорданов. Той намери надписа, на който Колю Фичето пише, че е от Дряново.“

Милко Илиев, секретар на Туристическо дружество „Бачо Киро“

„В 1969 г. работех в Градския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС, младежката структура на Българската комунистическа партия б.р.). През тази година към нас присъединиха Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) с нейния радиоклуб. Завеждащият клуба на радиолюбителите Георги Цачев купи малка камера и засне цялото тържество по откриването на паметника и експозицията за майстор Колю Фичето. По-късно гледахме този филм.

Аз бях и на тържеството, но го гледах от къщата на семейство Яръмови. Добре помня изпълненият с хора площад.“

Величка Карамихова

„Гледах откриването на музея от прозорците на къщата ни и много се вълнувах, защото винаги съм чувствала майстор Колю Фичето като част от моето семейство. Дядото на моя съпруг е купил имота на майстора, където по-късно свекърът ми и неговите братя правят Сапунена фабрика. И днес се радвам като гледам хора, че влизат в музея. Винаги, когато видя туристи в Дряново им препоръчвам да го посетят.“

Снимките са предоставени от Исторически музей – Дряново

Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Сподели

Прочети още