АТАМАНСКА САБЯ И КЪСЧЕТА ОТ САМАРСКОТО ЗНАМЕ СА ПОКАЗАНИ В РИМ - ГАБРОВО
Атаманска сабя - най-старият експонат, свързан с войните между Русия и Турция, който Регионален исторически музей – Габрово пази, е показан в изложбата „Нашето дело е свято“, посветена на Освобождението. Оръжието е принадлежало на атаман Фьодор Мелников и му е било връчено като дар от Великата руска императрица Елисавета Първа на 25 май 1759 година за проявена храброст.
Това разказа Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово
По-късно, вероятно чрез някой от правнуците на атамана сабята участва в боевете на Шипка. Съставът на една от руските военни части, които влизат във формированието на ген. Дерожински, наречено Габровския отряд, е с воини от 30 Донски казашки полк.
Историците предполагат, че руския воин, на когото е принадлежала сабята е ранен и лекуван в Габрово, а тя е оставена в някой от местните домове. След време оръжието е предадено за съхранение в Регионалния исторически музей.
Информацията за връчването на сабята за храброст от Великата руска императрица е изписана върху самото оръжие.
В изложбата могат да се видят частици от Самарското знаме. Те са дарени от Велислава Чохаджиева, принадлежала към рода Палаузови. Габровката е била член на комитета по издигане на паметника на връх Шипка. Когато се полагат основите за строежа му през 1922 г., като член на Комитета, тя е удостоена с частици от прочутото знаме.
Те се отронват от него през 1902 г. при едно от първите чествания на годишнина от Освобождението. Преди церемонията Самарското знаме е оставено да пренощува в казанлъшкото читалище „Искра”. Когато сутринта го изваждат, за да го отнесат на Шипка, се виждат отронените късчета малиновочервена коприна. Частиците са запазени и по-късно са използвани като дарения на хора с принос към запазване на спомена за Освобождението на България. Такива парчета коприна са били дадени и на бащата на Лазара Донков – създател на ЕМО „Етър”.
Достойно място в изложбата „Нашето дело е свято” заема „Руската гугла”. Съвременният посетител би я описал като вълнена качулка, която се спуска по раменете на този, който я носи. Военната шапка може да се асоциира с една от впечатляващите картини на руския художник Василий Вересчагин „На Шипка всичко е спокойно”, на която е изобразен руски войник през зимата, който стои на върха.
За гуглата се знае, че е била запазена от монахините в Девическия манастир, който до 50-те години на 20 век се е намирал в центъра на Габрово. По време на Руско-турската Освободителна война светата обител и била превърната в една от болниците за лекуване на ранените при боевете представители на висшия офицерски състав.
В изложбата може да се види руски барабан в отлично състояние. Барабанчикът, който го е носел, е бил ранен по време на боевете и е изнесен от бойното поле от юношата Нено Керков. Младежът носел вода на сражаващите се освободители и помогнал раненият да бъде отнесен в болница. Барабанът останал на съхранение при него и по-късно бил предаден от наследниците му на музея.
Даниела Цонева разказва за ролята на габровци в помощта към руските воини-освободители. Тя показва списък, който посетителите могат да видят в изложбата, с инвентар на даренията, събирани от местната общност за оборудване на болниците в Габрово по време на Руско-турската война.
50 експоната – документи, вещи, снимки, наградни отличия, оръжие, графични изображения, представени в изложбата показват руското участие в Освободителната война. На няколко документа може да се види подписа на Царя Освободител, медали, с които са били удостоявани сражаващите се, и дори метален кръст, който потъпква полумесец.
Това разказа Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово
По-късно, вероятно чрез някой от правнуците на атамана сабята участва в боевете на Шипка. Съставът на една от руските военни части, които влизат във формированието на ген. Дерожински, наречено Габровския отряд, е с воини от 30 Донски казашки полк.
Историците предполагат, че руския воин, на когото е принадлежала сабята е ранен и лекуван в Габрово, а тя е оставена в някой от местните домове. След време оръжието е предадено за съхранение в Регионалния исторически музей.
Информацията за връчването на сабята за храброст от Великата руска императрица е изписана върху самото оръжие.
В изложбата могат да се видят частици от Самарското знаме. Те са дарени от Велислава Чохаджиева, принадлежала към рода Палаузови. Габровката е била член на комитета по издигане на паметника на връх Шипка. Когато се полагат основите за строежа му през 1922 г., като член на Комитета, тя е удостоена с частици от прочутото знаме.
Те се отронват от него през 1902 г. при едно от първите чествания на годишнина от Освобождението. Преди церемонията Самарското знаме е оставено да пренощува в казанлъшкото читалище „Искра”. Когато сутринта го изваждат, за да го отнесат на Шипка, се виждат отронените късчета малиновочервена коприна. Частиците са запазени и по-късно са използвани като дарения на хора с принос към запазване на спомена за Освобождението на България. Такива парчета коприна са били дадени и на бащата на Лазара Донков – създател на ЕМО „Етър”.
Достойно място в изложбата „Нашето дело е свято” заема „Руската гугла”. Съвременният посетител би я описал като вълнена качулка, която се спуска по раменете на този, който я носи. Военната шапка може да се асоциира с една от впечатляващите картини на руския художник Василий Вересчагин „На Шипка всичко е спокойно”, на която е изобразен руски войник през зимата, който стои на върха.
За гуглата се знае, че е била запазена от монахините в Девическия манастир, който до 50-те години на 20 век се е намирал в центъра на Габрово. По време на Руско-турската Освободителна война светата обител и била превърната в една от болниците за лекуване на ранените при боевете представители на висшия офицерски състав.
В изложбата може да се види руски барабан в отлично състояние. Барабанчикът, който го е носел, е бил ранен по време на боевете и е изнесен от бойното поле от юношата Нено Керков. Младежът носел вода на сражаващите се освободители и помогнал раненият да бъде отнесен в болница. Барабанът останал на съхранение при него и по-късно бил предаден от наследниците му на музея.
Даниела Цонева разказва за ролята на габровци в помощта към руските воини-освободители. Тя показва списък, който посетителите могат да видят в изложбата, с инвентар на даренията, събирани от местната общност за оборудване на болниците в Габрово по време на Руско-турската война.
50 експоната – документи, вещи, снимки, наградни отличия, оръжие, графични изображения, представени в изложбата показват руското участие в Освободителната война. На няколко документа може да се види подписа на Царя Освободител, медали, с които са били удостоявани сражаващите се, и дори метален кръст, който потъпква полумесец.
Слушай още
19.02
