БОЛЯРКАТА, НОСИЛА ТОЗИ НАКИТ Е ВИЖДАЛА ПОСЛЕДНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
КОМЕНТИРА РОСЕН ЙОСИФОВ ОТ РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Болярка, чиито очи са виждали поне един от последните владетели на Второто българско царство е носила диадемата, части от която се пазят в Регионален исторически музей – Габрово. Украшението бе обявено от институцията за Културна ценност на месец юни.
„Главата, върху която е била поставена диадемата вероятно се е прекланяла неведнъж пред Цар Иван Шишман или пред Иван Александър, като се има предвид близостта на село Здравковец, където украшението е намерено и столицата Търново. Това е била жена в разцвета на силите си, вероятно около 30-годишна. Носела е богато извезани дрехи, тежки обеци и гривни”, смята Росен Йосифов, археолог в музея, който се позовава на познанията си за модата от 14 век.
От женското украшение, изработено извън пределите на страната, са запазени само две части - звено и накрайник. Но те дават представа как е изглеждала цялата диадема. Според Росен Йосифов, тя се е състояла от множество касети, изработени от тънка сребърна ламарина, върху която е имало позлата. Накрайниците на касетите са извити, за да се захващат една за друга. В специални гнезда са поставени цветни камъни. Интересен факт е, че вътрешността на касетите е била запълнена с плат. В миналото са го напоявали с благовоние, като така се е подчертавал по един естетичен начин благородния произход на болярката, носеща този накит.
Подобни диадеми са рядкост за българските земи. Има няколко намерени в Силистра, Монтана, други се съхраняват в Националния исторически музей, Националния етнографски музей и Националния археологически музей.
Съхраняваните в Регионален исторически музей в Габрово части от диадема са открити при археологически проучвания през 1964 година в средновековните структури на селището край село Здравковец.
Цяла такава диадема е била открита преди това в крепостта край село Крамолин. От нея се пази само снимка. В началото на 90-те години на XX век тя е била част от експозиция, представена в художествена галерия „Христо Цокев”, откъдето е открадната.
„Някой е набелязал точно нея, защото нищо друго от тази изложба не е изчезнало”, споделя Росен Йосифов.
Този тип диадеми се появяват в българските земи под влияние на Византия и наподобяват владетелските инсигнии. Такава диадема носи например Десислава, жената на севастократор Калоян, от известна на всички Боянската църква.
Болярка, чиито очи са виждали поне един от последните владетели на Второто българско царство е носила диадемата, части от която се пазят в Регионален исторически музей – Габрово. Украшението бе обявено от институцията за Културна ценност на месец юни.
„Главата, върху която е била поставена диадемата вероятно се е прекланяла неведнъж пред Цар Иван Шишман или пред Иван Александър, като се има предвид близостта на село Здравковец, където украшението е намерено и столицата Търново. Това е била жена в разцвета на силите си, вероятно около 30-годишна. Носела е богато извезани дрехи, тежки обеци и гривни”, смята Росен Йосифов, археолог в музея, който се позовава на познанията си за модата от 14 век.
От женското украшение, изработено извън пределите на страната, са запазени само две части - звено и накрайник. Но те дават представа как е изглеждала цялата диадема. Според Росен Йосифов, тя се е състояла от множество касети, изработени от тънка сребърна ламарина, върху която е имало позлата. Накрайниците на касетите са извити, за да се захващат една за друга. В специални гнезда са поставени цветни камъни. Интересен факт е, че вътрешността на касетите е била запълнена с плат. В миналото са го напоявали с благовоние, като така се е подчертавал по един естетичен начин благородния произход на болярката, носеща този накит.
Подобни диадеми са рядкост за българските земи. Има няколко намерени в Силистра, Монтана, други се съхраняват в Националния исторически музей, Националния етнографски музей и Националния археологически музей.
Съхраняваните в Регионален исторически музей в Габрово части от диадема са открити при археологически проучвания през 1964 година в средновековните структури на селището край село Здравковец.
Цяла такава диадема е била открита преди това в крепостта край село Крамолин. От нея се пази само снимка. В началото на 90-те години на XX век тя е била част от експозиция, представена в художествена галерия „Христо Цокев”, откъдето е открадната.
„Някой е набелязал точно нея, защото нищо друго от тази изложба не е изчезнало”, споделя Росен Йосифов.
Този тип диадеми се появяват в българските земи под влияние на Византия и наподобяват владетелските инсигнии. Такава диадема носи например Десислава, жената на севастократор Калоян, от известна на всички Боянската църква.
Слушай още
17.10
