17.11.2014г. | 11:54ч.ДЕН ДА МИНЕ

Цвета и Стоимен са мома и ергенин. Стоимен е кръстен на сто имена, а Цвета – на всичкото цвете в гората и по полето.
Стоимен знае как се ергенува. Излезе така, малко понамусен, тръгне къмто кръчмата, стъпва без много-много да прегъва колената и върти синджирче на пръст: ха натам, ха насам.
И Цвета знае как се момува. Удари Цвета един гребен, стъпи в маратонките, лапне дъвката, тури в джоба един ротманс и тръгне къмто базара.
По обед вземат, та се срещнат Цвета и Стоимен. Той върти синджирчето, тя дъвче. Засмеят се ей тъй, не щото им е смешно, ами щото са се видели и се заприказват.
Стоимен: Кейт, кво ше прайме ние с тебе?
Цвета: Що бе, Стиви?
Стоимен: Слушай, много взе да питаш!
Цвета: Много, ама за тия, дето не им се намират!
Така си поговорят Стоимен и Цвета и като се поизморят интелектуално, рекат кажи-речи едновременно: “Що не пием по едно кафе!”
Влязат в бингото, пийнат бразилиеро, запалят от ротманса. И пак си приказват като мома и ергенин.
- Кети – рече Стоимен, - ти що не таковаш, ма?
А тя:
- Кво?
- Що не се  хванеш на бачкане, да таковаш мангизи...
- Абе ти що не се таковаш...
Така, от дума на дума, тия двамата се посдърпат. Ама не за друго, а щото другите им виновни. Жельо, Филип, Жан, Татарчев, Татарлъ, Бойко, царя, пъдаря и този де, Али Баба, земеделеца...
Накрая /той денят свършил/, Цвета смачка шарен от червилото фас и рече:
- Като си мъж, Стоимене, попържай!
И Стоимен се огледа за всеки случай, и рече с цяло гърло:
- Ех, майка му стара!