ЕТО КАК ГАБРОВО СЕ ПРЕВРЪЩА В „БЪЛГАРСКИ МАНЧЕСТЪР“
От 19 април до 31 май т.г. в Регионален исторически музей-Габрово бе представена изложбата „Габровската индустрия в снимки и любопитни факти”, посветена на 135 години от откриването на първата фабрика в Габрово и Княжество България, 90 години от Първата мострена изложба в Габрово и 70 години от национализацията.
През 2017-та годишнини имат и други индустриални предприятия:
130 години от създаването на Гайтанджийско акционерно дружество „Успех“ през 1887 г.
125 години от основаване на фабриката за фини вълнени платове на Иван Хаджиберов и Андрея Момерин.
105 години от откриването на първата памукотекстилна фабрика в Габрово – „Принц Кирил“.
Фабриките дават облика на населеното място, като индустриално чудо в края на ХІХ и началото на ХХ век. Габрово се прочува като „Българският Манчестър“. Освен текстилни, в града се създават и много други предприятия, но текстила е в основата на габровската индустрия.
Габровските занаятчии са в основата на индустриалното чудо след Освобождението
Първите индустриалци са бивши еснафи-гайтанджии и търговци на шаяци, аби, пояси и др. Те притежават пъргав и буден ум, съобразяващ се с изискванията и промените на времето. Припечеленото влагат в нови занаяти, които са давали препитание на хиляди техни сънародници, създавали са национално богатство.
Интересна е историята на първия механичен уред, който се внедрява от габровските занаятчии. Дървеният чарк, за производство на гайтан, е донесен в Габрово в началото на ХІХ век от Централна Европа – Виена или Брашов. Габровските ковачи го „копират“ и се специализират в производството на железни чаркове, които продават в гайтанджийските центрове – Калофер, Карлово, Сопот, Казанлък.
Гайтанджийството се развива в Габрово сравнително късно – от средата на ХІХ век, но за сметка на това, с много бързи темпове.
Към 1870 г. в Габрово има вече 37 гайтанджии, 700 чарка и годишно производство до 1 250 000 топа. По-късно то нараства до 1 500 000 топа годишно. Към края на XIX век, в Габрово са влизат по няколко милиона гроша годишно от продажба на гайтан. Той е основният експортен продукт на града. Първите габровски текстилни фабрики след Освобождението възникват точно заради голямата нужда от вълнени прежди за производство на гайтан.
Втората габровска вълненотекстилна фабрика „Александър“ също е основана от търговци и гайтанджии (Христо Бобчев в съдружие с Бр. П. Хаджистойчеви — Стефан, Иван и Цанко, Велчо Рашеев, Хр. Гъдев и др.) За разлика от Иван Калпазанов, те поръчват машините за фабриката в Англия, от фирмата Smith & Son - Манчестър.
Електроцентралата на Ив. Хаджиберов – външен и вътрешен изглед. 1912-1940 г.
Пристигат след 6-7 месеца в Свищов и пренасянето им с биволски коли в Габрово е цяла епопея. По пътя се налага укрепване на мостове, а в Дряново няколко къщи са закупени и съборени, за да премине парния котел за фабриката. Така е създадена първата английска камгарна предачна фабрика, на името на първия български княз, открита тържествено на Димитровден 1884 г. - точно две години след първата немска щрайхгарна предачница на Иван Калпазанов (14 ноември 1882 г.).
От тук нататък вече няма какво да спре бурното развитие на габровската промишленост. Откриват се нови предприятия, в които бързо се внедряват чудесата на съвременната техника.
Любопитно е, че през 1888 г. във фабриката на АД „Успех" е монтиран електрически генератор за постоянен ток, с който се произвежда електрическа енергия за осветление. Задвижван е от локомобил (парен двигател). Може да се приеме, че това е първата малка топлоелектрическа централа (ТЕЦ) в България, използвана за промишлени цели. Така се измества с три години назад началото на използване на електричество в габровската промишленост, което се смята, че започва през 1891 г.
През тази година Иван Хаджиберов донася от Германия едно динамо и няколко електрически крушки. Монтира ги в бащината си воденица, а получения ток използва за осветление. Освен като индустриалец, Иван Хаджиберов става известен и като „царя на електричеството“.
Изглед към кв. Лъката и Падало с Кожарска фабрика „Бр. Ив. Калпазанови“ през 50-те години
През 1906 г. той пуска в действие собствена водноелектрическа централа с голяма за времето си мощност. Тя се смята за първата в страната изградена само с български капитали, използвана изцяло за индустриални цели - задвижва машините във фабриката му, а останалата електроенергия се насочва за осветяването на Габрово. На всяка къща, Хаджиберов отпуска по една електрическа крушка безплатно. След 1910 г. е осветена централната част на града и газените фенери стават излишни. За разлика от ВЕЦ „Панчарево”, Хаджиберовата електроцентрала не е обявена за паметник на културата и не е запазена до днес.
Текстилните комбинати не са от времето на социализма
Началото на фабрика „Бъдащност“, е поставено като малка работилница на Илия Илев с една ръчна плетачна машина през 1907 г. Постепенно, през 20-те години тя се развива като едно от големите трикотажни предприятия в Габрово и през 30-те години по асортимент можем да я сравним с появилите се по-късно текстилни комбинати: изгражда собствена памукопредачница, произвежда прежди, трикотаж, чорапи и конци, разполага с памукотъкачница, дърводобивно предприятие и цех за производство на дървени части и амбалаж за продукцията.
Плановете на друг известен габровски индустриалец - Кольо Конкилев, включват превръщането на фабрика „Балкан” в комбинат – производство на памучни прежди, платове, трикотаж и готово облекло за пазара. И наистина, по-късно на нейния терен се изграждат основните корпуси на ПТК „Васил Коларов“.
Очаквайте още: Кожарството – един от старите габровски занаяти
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ-Габрово
Редактор: Тихомир Църов
През 2017-та годишнини имат и други индустриални предприятия:
130 години от създаването на Гайтанджийско акционерно дружество „Успех“ през 1887 г.
125 години от основаване на фабриката за фини вълнени платове на Иван Хаджиберов и Андрея Момерин.
105 години от откриването на първата памукотекстилна фабрика в Габрово – „Принц Кирил“.
Фабриките дават облика на населеното място, като индустриално чудо в края на ХІХ и началото на ХХ век. Габрово се прочува като „Българският Манчестър“. Освен текстилни, в града се създават и много други предприятия, но текстила е в основата на габровската индустрия.
Габровските занаятчии са в основата на индустриалното чудо след Освобождението
Първите индустриалци са бивши еснафи-гайтанджии и търговци на шаяци, аби, пояси и др. Те притежават пъргав и буден ум, съобразяващ се с изискванията и промените на времето. Припечеленото влагат в нови занаяти, които са давали препитание на хиляди техни сънародници, създавали са национално богатство.
Интересна е историята на първия механичен уред, който се внедрява от габровските занаятчии. Дървеният чарк, за производство на гайтан, е донесен в Габрово в началото на ХІХ век от Централна Европа – Виена или Брашов. Габровските ковачи го „копират“ и се специализират в производството на железни чаркове, които продават в гайтанджийските центрове – Калофер, Карлово, Сопот, Казанлък.
Гайтанджийството се развива в Габрово сравнително късно – от средата на ХІХ век, но за сметка на това, с много бързи темпове.
Към 1870 г. в Габрово има вече 37 гайтанджии, 700 чарка и годишно производство до 1 250 000 топа. По-късно то нараства до 1 500 000 топа годишно. Към края на XIX век, в Габрово са влизат по няколко милиона гроша годишно от продажба на гайтан. Той е основният експортен продукт на града. Първите габровски текстилни фабрики след Освобождението възникват точно заради голямата нужда от вълнени прежди за производство на гайтан.
Втората габровска вълненотекстилна фабрика „Александър“ също е основана от търговци и гайтанджии (Христо Бобчев в съдружие с Бр. П. Хаджистойчеви — Стефан, Иван и Цанко, Велчо Рашеев, Хр. Гъдев и др.) За разлика от Иван Калпазанов, те поръчват машините за фабриката в Англия, от фирмата Smith & Son - Манчестър.
Електроцентралата на Ив. Хаджиберов – външен и вътрешен изглед. 1912-1940 г.Пристигат след 6-7 месеца в Свищов и пренасянето им с биволски коли в Габрово е цяла епопея. По пътя се налага укрепване на мостове, а в Дряново няколко къщи са закупени и съборени, за да премине парния котел за фабриката. Така е създадена първата английска камгарна предачна фабрика, на името на първия български княз, открита тържествено на Димитровден 1884 г. - точно две години след първата немска щрайхгарна предачница на Иван Калпазанов (14 ноември 1882 г.).
От тук нататък вече няма какво да спре бурното развитие на габровската промишленост. Откриват се нови предприятия, в които бързо се внедряват чудесата на съвременната техника.
Любопитно е, че през 1888 г. във фабриката на АД „Успех" е монтиран електрически генератор за постоянен ток, с който се произвежда електрическа енергия за осветление. Задвижван е от локомобил (парен двигател). Може да се приеме, че това е първата малка топлоелектрическа централа (ТЕЦ) в България, използвана за промишлени цели. Така се измества с три години назад началото на използване на електричество в габровската промишленост, което се смята, че започва през 1891 г.
През тази година Иван Хаджиберов донася от Германия едно динамо и няколко електрически крушки. Монтира ги в бащината си воденица, а получения ток използва за осветление. Освен като индустриалец, Иван Хаджиберов става известен и като „царя на електричеството“.
Изглед към кв. Лъката и Падало с Кожарска фабрика „Бр. Ив. Калпазанови“ през 50-те годиниПрез 1906 г. той пуска в действие собствена водноелектрическа централа с голяма за времето си мощност. Тя се смята за първата в страната изградена само с български капитали, използвана изцяло за индустриални цели - задвижва машините във фабриката му, а останалата електроенергия се насочва за осветяването на Габрово. На всяка къща, Хаджиберов отпуска по една електрическа крушка безплатно. След 1910 г. е осветена централната част на града и газените фенери стават излишни. За разлика от ВЕЦ „Панчарево”, Хаджиберовата електроцентрала не е обявена за паметник на културата и не е запазена до днес.
Текстилните комбинати не са от времето на социализма
Началото на фабрика „Бъдащност“, е поставено като малка работилница на Илия Илев с една ръчна плетачна машина през 1907 г. Постепенно, през 20-те години тя се развива като едно от големите трикотажни предприятия в Габрово и през 30-те години по асортимент можем да я сравним с появилите се по-късно текстилни комбинати: изгражда собствена памукопредачница, произвежда прежди, трикотаж, чорапи и конци, разполага с памукотъкачница, дърводобивно предприятие и цех за производство на дървени части и амбалаж за продукцията.
Плановете на друг известен габровски индустриалец - Кольо Конкилев, включват превръщането на фабрика „Балкан” в комбинат – производство на памучни прежди, платове, трикотаж и готово облекло за пазара. И наистина, по-късно на нейния терен се изграждат основните корпуси на ПТК „Васил Коларов“.
Очаквайте още: Кожарството – един от старите габровски занаяти
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ-Габрово
Редактор: Тихомир Църов
Слушай още
11.07
