В ГАЛИНА БОНЕВА ТУРИСТИ ОТ ЗАПАДА РАЗПОЗНАВАТ МОМИЧЕТО ОТ ФИЛМА НА ТЕЛЕВИЗИЯ BBC
Филм на BBC, направен през 1983 година като съвместна продукция с единствената тогава българска национална телевизия, не вижда бял свят у нас. Днес чрез интернет и чрез възможността да гледаме чужди телевизии, нещата са различни. Но преди 32 години лентата е забранена. Екипът на BBC идва у нас, за да снима фестивала на хумора и сатирата и карнавалното шествие.
Габрово - столицата на смеха. Апатични лица, нито една усмивка - това е запечатано на лентата.
"Хората сякаш чакат някой да ги забавлява", разказва Галина Бонева, ръководител на отдел Информационно обслужване, компютърна обработка, документация и архив в Дома на хумора и сатирата.
През 1983 година тя участва като преводач по време на снимките. Галина Бонева предполага, че именно апатичните лица са повод този филм да не бъде излъчен у нас.
По света, обаче, продукцията на BBC става популярна. Години след това туристи от Канада и Западна Европа, които посещават ДХС в Габрово, разпознават в Галина Бонева момичето от филма "40 минути".
Този филм периодично се връща в живота на Галина Бонева.
Екипът на BBC не е манипулирал лентата, кадрите с апатичните лица и липсващите усмивки не са правени избирателно. Просто това е действителността, споделя мнението си Галина Бонева пред Култура ON-AIR.
"Хората не реагират, не участват в Карнавала. Дори не смеят да изразят някакво недоволство. Който дойде у нас вижда нещата. Няма защо да го убеждаваш в нещо. Когато има една хубава атмосфера, когато има една отпуснатост и веселие - това се вижда. Това те не видяха тук.
И как да има отпуснатост, когато през цялото време имахме присъствие от местните органи за опазване честта на града и на България", споделя Галина Бонева, която визира служителите на тогавашните органи за сигурност.
Самата тя вярва в красотата на Габрово и има желание да я показва пред гостите на града и на музея Дом на хумора и сатирата. Но в желанието си да направи това през 1983 г. тя попада в неприятен инцидент.
Завежда екипа на BBC на скалата в местността Градище, след което е привикана от службите да дава обяснение защо не е поискала разрешение за това. Оказва се, че под скалата имало военен завод.
"Бога ми, на 26 години никога не ми е идвало на ум такова нещо. Аз не съм така устроена и никога не би ми дошло на ум такова неща", казва с вродения си ненатрапчив аристократизъм Галина Бонева.
Трейлърът на филма "40 минути" показва именно кадрите от местността Градище. Вижда се и самата Галина Бонева, седнала на скала.
Присъствието на службите е не само физическо. То просто се усеща.
"Много е неприятно да виждаш двама-трима костюмирани хора да вървят след теб, да сядат на съседната маса. Всеки си е вършел работата, но и аз съм си вършила работата. Искала съм да привлека тези хора към красотата на нашата страна", спомня си Галина Бонева.
Днес атмосферата в нашето общество е сходна, въпреки че я няма държавна сигурност.
"Българинът все още сякаш стои и чака нещо да му се случи. Но не предприема действия. Или поне малка част го правят и не е видно за голямото общество".
Филмът "40 минути" ни кара да разсъждаваме върху себе си 32 години след като е заснет.
Галина Бонева казва в заключение:
"Въпреки че не видях от онези години нито една статия в нашата преса за него, въпреки че не беше излъчен, този филм остави следа. Самият той е следа".
Габрово - столицата на смеха. Апатични лица, нито една усмивка - това е запечатано на лентата.
"Хората сякаш чакат някой да ги забавлява", разказва Галина Бонева, ръководител на отдел Информационно обслужване, компютърна обработка, документация и архив в Дома на хумора и сатирата.
През 1983 година тя участва като преводач по време на снимките. Галина Бонева предполага, че именно апатичните лица са повод този филм да не бъде излъчен у нас.
По света, обаче, продукцията на BBC става популярна. Години след това туристи от Канада и Западна Европа, които посещават ДХС в Габрово, разпознават в Галина Бонева момичето от филма "40 минути".
Този филм периодично се връща в живота на Галина Бонева.
Екипът на BBC не е манипулирал лентата, кадрите с апатичните лица и липсващите усмивки не са правени избирателно. Просто това е действителността, споделя мнението си Галина Бонева пред Култура ON-AIR.
"Хората не реагират, не участват в Карнавала. Дори не смеят да изразят някакво недоволство. Който дойде у нас вижда нещата. Няма защо да го убеждаваш в нещо. Когато има една хубава атмосфера, когато има една отпуснатост и веселие - това се вижда. Това те не видяха тук.
И как да има отпуснатост, когато през цялото време имахме присъствие от местните органи за опазване честта на града и на България", споделя Галина Бонева, която визира служителите на тогавашните органи за сигурност.
Самата тя вярва в красотата на Габрово и има желание да я показва пред гостите на града и на музея Дом на хумора и сатирата. Но в желанието си да направи това през 1983 г. тя попада в неприятен инцидент.
Завежда екипа на BBC на скалата в местността Градище, след което е привикана от службите да дава обяснение защо не е поискала разрешение за това. Оказва се, че под скалата имало военен завод.
"Бога ми, на 26 години никога не ми е идвало на ум такова нещо. Аз не съм така устроена и никога не би ми дошло на ум такова неща", казва с вродения си ненатрапчив аристократизъм Галина Бонева.
Трейлърът на филма "40 минути" показва именно кадрите от местността Градище. Вижда се и самата Галина Бонева, седнала на скала.
Присъствието на службите е не само физическо. То просто се усеща.
"Много е неприятно да виждаш двама-трима костюмирани хора да вървят след теб, да сядат на съседната маса. Всеки си е вършел работата, но и аз съм си вършила работата. Искала съм да привлека тези хора към красотата на нашата страна", спомня си Галина Бонева.
Днес атмосферата в нашето общество е сходна, въпреки че я няма държавна сигурност.
"Българинът все още сякаш стои и чака нещо да му се случи. Но не предприема действия. Или поне малка част го правят и не е видно за голямото общество".
Филмът "40 минути" ни кара да разсъждаваме върху себе си 32 години след като е заснет.
Галина Бонева казва в заключение:
"Въпреки че не видях от онези години нито една статия в нашата преса за него, въпреки че не беше излъчен, този филм остави следа. Самият той е следа".
Слушай още
25.01
