13.02.2015г. | 17:08ч.КПСС - БКП

Така подвикваше Стоимен – този, дето е кръстен на сто имена, по време на отчетно-изборните конференции. Беше опитвал, наум, да почва с БКП-то. Така де, като започва, да започва с нашето си, като те сърби, дето е речено, своя ръка да те почесва. Не става. Получава се една пауза в средата на лозунга, дошла като че ли да разедини двата народа – наникъде!

Пък и исторически погледнато, то си беше така – първо се провеждаха съветските конгреси и веднага след тях идеха нашите. А когато целите са едни и същи, а пътят – общ, сядай и пиши. Знаеш накъде духа вятърът, на партийна школа си ходил, грамотен си.

Удари му един доклад така, тури му два цитата в началото и в края, нищо че според оня буржоазен елемент Емил Кротки докладът бил най-краткото разстояние между два цитата. Пусни си една контра, сложи си лавандулов спирт да те смъднат бузите – и хайде в новите обувки.


А в салона народ!... Избръснат, изгладен, загладен – хубав народ.      И тогава спокойно, щото той, докладът, е съгласуван „горе”, изчакай да ти дадат думата, и чети. Чети ясно, с исторически оптимизъм и социалистически интернационализъм.

Додето дойде гласуването с делегатските карти. И почнат лозунгите!...

Ами вкъщи! От вратата мирише на баница, тараторът е сипан, ракийката е в хладилничето... И звъни телефонът, другарите се обаждат:

„Вие сте роден оратор, другарю Стоименов!”, „А-а, другарю Стоименов, вие допуснахте един съществен пропуск! Не споменахте в отчета вашата инициатива за засаждането на алеята на първенците!...”

И както е потънал в спомена Стоимен, се сепва: чакай сега, за какво беше думата? Аха, за това бе, за историческия шанс! Отново имаме историческия шанс, другари! Президентските избори в Русия са сега, нашите – пак подир тях!

И му иде, на Стоимен, да викне с цяло гърло:

- Опичайте си акъла, ей!