ПЕТРОВДЕНСКОТО ЯСТИЕ БЯЛ МЪЖ Е СИМВОЛ НА ДУХОВНА ЧИСТОТА
Баба Мария била дребничка, пъргава, с изправена стойка жена. Имала чувство за хумор и усет за естетика. Учела хората около себе се на своите умения, но ненатрапчиво. Баба Мария успявала да провокира интерес. Благодарение на това, нейната внучка Йонка днес може да приготвя ястието „Бял мъж”, характерно за Петровден.
Йонка Николова разказва на посетителите в ЕМО „Етър” своята история, докато приготвя „Бял мъж”. На огнището са поставена перустия и съд за готвене.
Йонка Николова живее в Габрово, но идва от Севлиево. Баба й Мария е от село Крушево. Отива си от този свят през 1992 година, а е родена през 1901-ва. Йонка не помни някога да е чувала „направи го”. Желанието й да научи нещо идва от провокацията „ела, да го направим заедно”. Така Йонка още от малка, някъде в началото на 60-те години на ХХ век, разбира много неща за бита на хората по селата.
„Тя непринудено ме провокираше да разбера как става всичко. Минали са толкова години, а в мен е запазено чувството към всичко, което се приготвя с ръцете на човек. Баба винаги беше много чисто облечена, с бяла риза, бяла кърпа и цвете на ухото.”
В миналото сиренето се оставя за времето, когато животните спрат да дават малко. Ако се събере повече, хората ядат пресни млечни продукти. Йонка споменава, че днес на ишумика погрешно се казва извара, тъй като са различни. „Бял мъж” се приготвя от прясно сирене. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Няма магазини, от които да си купи човек продуктите, за да започне да готви. Първо трябва да издои животните, да бие масло с буталка, да подсири сирене. За „Бял мъж” е необходимо и брашно, следователно трябва да си се погрижил класовете да са ожънати, овършани, зърното да мине през воденицата и да стигне до сандъците в къщи.
„За своя „Бял мъж” баба Мария използваше бяло брашно, което смесваше с царевично. Ако царевичното не е много прясно, слагаше само бяло. „Бял мъж” е последното ястие, което се приготвя от млякото, следователно количеството трябва да е достатъчно. То е ястие за разкош.
Слага се от маслото в тигана, поставя се прясно сирене, което се раздробява с дървена лъжица. Температурата от огъня постепенно го стопява, а при истинско сирене се оформят малки конци. С цедка се слага брашното. Не може да се приготвя „Бял мъж” по рецепта с подробни указания. Необходимо е да имаш усет. Баба Мария докосваше с пръсти ястието и така разбираше дали е готово. Усетът го получих и аз с времето. „Белият мъж” се поставя в чиния и с лъжица по краищата се прави украса във вид на кладенчета. Всичко се посипва със стопена във вода захар и се оставя известно време „да отдъхне”. Чак тогава се слага на трапезата.”
Йонка Николова споделя с посетителите на ЕМО „Етър” своето отношение към храната. Според легендата Св. Петър научил жътварите да правят „Бял мъж”, за да им спести неудобството, че няма с какво да го нагостят щом слезе при тях. Йонка Николова припомня, че този светец е ключар, пазач на вратите към Рая. Символично с тях отваря път към светлината. Затова и ястието „Бял мъж” символизира духовната чистота.
Йонка Николова разказва на посетителите в ЕМО „Етър” своята история, докато приготвя „Бял мъж”. На огнището са поставена перустия и съд за готвене.
Йонка Николова живее в Габрово, но идва от Севлиево. Баба й Мария е от село Крушево. Отива си от този свят през 1992 година, а е родена през 1901-ва. Йонка не помни някога да е чувала „направи го”. Желанието й да научи нещо идва от провокацията „ела, да го направим заедно”. Така Йонка още от малка, някъде в началото на 60-те години на ХХ век, разбира много неща за бита на хората по селата.
„Тя непринудено ме провокираше да разбера как става всичко. Минали са толкова години, а в мен е запазено чувството към всичко, което се приготвя с ръцете на човек. Баба винаги беше много чисто облечена, с бяла риза, бяла кърпа и цвете на ухото.”
В миналото сиренето се оставя за времето, когато животните спрат да дават малко. Ако се събере повече, хората ядат пресни млечни продукти. Йонка споменава, че днес на ишумика погрешно се казва извара, тъй като са различни. „Бял мъж” се приготвя от прясно сирене. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Няма магазини, от които да си купи човек продуктите, за да започне да готви. Първо трябва да издои животните, да бие масло с буталка, да подсири сирене. За „Бял мъж” е необходимо и брашно, следователно трябва да си се погрижил класовете да са ожънати, овършани, зърното да мине през воденицата и да стигне до сандъците в къщи.
„За своя „Бял мъж” баба Мария използваше бяло брашно, което смесваше с царевично. Ако царевичното не е много прясно, слагаше само бяло. „Бял мъж” е последното ястие, което се приготвя от млякото, следователно количеството трябва да е достатъчно. То е ястие за разкош.
Слага се от маслото в тигана, поставя се прясно сирене, което се раздробява с дървена лъжица. Температурата от огъня постепенно го стопява, а при истинско сирене се оформят малки конци. С цедка се слага брашното. Не може да се приготвя „Бял мъж” по рецепта с подробни указания. Необходимо е да имаш усет. Баба Мария докосваше с пръсти ястието и така разбираше дали е готово. Усетът го получих и аз с времето. „Белият мъж” се поставя в чиния и с лъжица по краищата се прави украса във вид на кладенчета. Всичко се посипва със стопена във вода захар и се оставя известно време „да отдъхне”. Чак тогава се слага на трапезата.”
Йонка Николова споделя с посетителите на ЕМО „Етър” своето отношение към храната. Според легендата Св. Петър научил жътварите да правят „Бял мъж”, за да им спести неудобството, че няма с какво да го нагостят щом слезе при тях. Йонка Николова припомня, че този светец е ключар, пазач на вратите към Рая. Символично с тях отваря път към светлината. Затова и ястието „Бял мъж” символизира духовната чистота.
Слушай още
16.10
