РЕЦЕПТА
Ще стане Стоимен в събота и ще слезе до пазара. Ще се загледа в ония ми ти димитровденски сергии, ще мерне някоя хубава булка – на сто имена може да е кръстен, ама и той знае за какво точно става дума – и ще накупи това-онова.
Няма да купува много, ще купува хубаво.
На връщане ще се отбие и ще избере едно парче джолан. Откъм дебелата страна, дето има повече бяло и червишът е повече.
Додето чака да заври, ще нареже моркова и целината на дребно, ще нагласи дафиновия лист, бахара, черния пипер, солта, магданоза, картофите, домата, ще опече една цяла глава кромид и две чушки – червена и зелена.
Като отпени, ще хвърли зеленчука и подправките, ще затвори тенджерата и ще излезе из махалата, дето има един познат бакалин с чиста стока. Ще си кажат по един виц и Стоимен ще купи шише гроздова. От тия ниските, тумбестите, прозрачните, дето не крият цвета на ракията. И едно шише каберне совиньон, ланшно, кило и половина. И едно петало сухо мезе – за после.
Тогава ще се върне и ще се обади на едни познати. Те ще се назландисат: “Абе, Стойо, събота е, нали знаеш, децата...” “Айде, айде, минете за малко” – ще каже Стоимен и ще викне Цвета да направи салатата.
И ще пригласи на касетофона четири песни. От Мизия “Руска е платно белила”, от Тракия ”Димитър кара гемия”, от Родопите “Девойко мала йубава” и от Македония “Море сокол пие”.
Тогава ще се позвъни на вратата, гостите ще кажат “А, тука у вас много хубаво мирише!”, Цвета, жената, ще отвърне “А, то у нас така си мирише!” и ще седнат.
Ей такава рецепта му се е дощяло на Стоимен да прочете някъде и да я сготви, пък каквото ще да става. А то – щипка сол, десет грама туй, сто грама онуй, едно яйце, една лъжица...
Като да не били гладни като са ги писали. Или като да не са имали за две пари самочувствие!
Няма да купува много, ще купува хубаво.
На връщане ще се отбие и ще избере едно парче джолан. Откъм дебелата страна, дето има повече бяло и червишът е повече.
Додето чака да заври, ще нареже моркова и целината на дребно, ще нагласи дафиновия лист, бахара, черния пипер, солта, магданоза, картофите, домата, ще опече една цяла глава кромид и две чушки – червена и зелена.
Като отпени, ще хвърли зеленчука и подправките, ще затвори тенджерата и ще излезе из махалата, дето има един познат бакалин с чиста стока. Ще си кажат по един виц и Стоимен ще купи шише гроздова. От тия ниските, тумбестите, прозрачните, дето не крият цвета на ракията. И едно шише каберне совиньон, ланшно, кило и половина. И едно петало сухо мезе – за после.
Тогава ще се върне и ще се обади на едни познати. Те ще се назландисат: “Абе, Стойо, събота е, нали знаеш, децата...” “Айде, айде, минете за малко” – ще каже Стоимен и ще викне Цвета да направи салатата.
И ще пригласи на касетофона четири песни. От Мизия “Руска е платно белила”, от Тракия ”Димитър кара гемия”, от Родопите “Девойко мала йубава” и от Македония “Море сокол пие”.
Тогава ще се позвъни на вратата, гостите ще кажат “А, тука у вас много хубаво мирише!”, Цвета, жената, ще отвърне “А, то у нас така си мирише!” и ще седнат.
Ей такава рецепта му се е дощяло на Стоимен да прочете някъде и да я сготви, пък каквото ще да става. А то – щипка сол, десет грама туй, сто грама онуй, едно яйце, една лъжица...
Като да не били гладни като са ги писали. Или като да не са имали за две пари самочувствие!
Слушай още
23.12
