В ЕМО „Етър” някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, а трети от любопитство
Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата „На седянка с куки и шарени кълбета”, която се проведе на 10 юни в Етнографски музей на открито „Етър”, като част от проявите, свързани със Световния ден на плетенето.
На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.
Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.
За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.
„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.
„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.
Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.
„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”
Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.
„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”
В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.
Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.
Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.
„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.
Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.
Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.
Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.
Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.
На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.
Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.
За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.
„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.
„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.
Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.
„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”
Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.
„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”
В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.
Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.
Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.
„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.
Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.
Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.
Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.
Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.
Слушай още
01.03
