ПЕНИСЪТ НА БИКА - НАЧИН НА УПОТРЕБА
Защо трима габровски майстори даряват пенис от вол на по-млад занаятчия?
През 80-те години на ХХ век трима признати майстори – бай Стефан, бай Милю и бай Михо, даряват една ценност на Петър Паунов – тогава прохождащ в занаята бакърджия. Думите им звучат като гатанка: „Кое е това нещо, което в цяла България може да го намериш и никой го няма?”. За отговора трудно може да се досети човек, а майстор Петър Паунов няма нищо против да го даде наготово.
„В цяла България сега, едва ли някой има този уникат. Това е сушен и разцепен на две или на четири пенис от бик. Казват му още волски пенис. Накисва се в топла вода, за да омекне, сплита се на ружка, зашива се с канап, слага се едно дървено копанче отгоре, като дръжка. Канапът се увива около него. Получава се нещо като тампон, който се топи в пясък и с него се търка медния съд, за да светне като слънце. Не е ли измит както трябва, не може да се калайдиса. Трябва да е идеално чист. Пенисът от бик или още волския пенис се отличава с това, че е много голям и износоустойчив. Издрържа на много търкане. Звучи смешно, но е вярно. Аз съм работил с него.”, разказва майстор Петър Паунов.
Когато тримата по-стари занаятчии му го подаряват, той се зачудва пред тях на глас: „Какво ли е това нещо? Да не е някаква билка? В България може пък и да расте някъде!”.
Майсторите Стефан, Милю и Михо се позасмиват и шеговито отвръщат: „Да, расте! Ама под вола!” След това, вече сериозно, разкриват тайната на волския пенис пред по-младия занаятчия.
Пенисът на бика и на вола е ползван от майсторите-бакърджии, преди да калайдисат съдовете
През 80-те години на ХХ век трима признати майстори – бай Стефан, бай Милю и бай Михо, даряват една ценност на Петър Паунов – тогава прохождащ в занаята бакърджия. Думите им звучат като гатанка: „Кое е това нещо, което в цяла България може да го намериш и никой го няма?”. За отговора трудно може да се досети човек, а майстор Петър Паунов няма нищо против да го даде наготово.
„В цяла България сега, едва ли някой има този уникат. Това е сушен и разцепен на две или на четири пенис от бик. Казват му още волски пенис. Накисва се в топла вода, за да омекне, сплита се на ружка, зашива се с канап, слага се едно дървено копанче отгоре, като дръжка. Канапът се увива около него. Получава се нещо като тампон, който се топи в пясък и с него се търка медния съд, за да светне като слънце. Не е ли измит както трябва, не може да се калайдиса. Трябва да е идеално чист. Пенисът от бик или още волския пенис се отличава с това, че е много голям и износоустойчив. Издрържа на много търкане. Звучи смешно, но е вярно. Аз съм работил с него.”, разказва майстор Петър Паунов.
Когато тримата по-стари занаятчии му го подаряват, той се зачудва пред тях на глас: „Какво ли е това нещо? Да не е някаква билка? В България може пък и да расте някъде!”.
Майсторите Стефан, Милю и Михо се позасмиват и шеговито отвръщат: „Да, расте! Ама под вола!” След това, вече сериозно, разкриват тайната на волския пенис пред по-младия занаятчия.
Пенисът на бика и на вола е ползван от майсторите-бакърджии, преди да калайдисат съдовете
Слушай още
16.01
