РУСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ РАЗПОЛАГА С ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ
Истински шок за руските воини-освободители е ситуацията, в която живее населението в Османската империя. Това коментира Иван Сапунджиев е зам.-председател на Военноисторическата комисия. Оказва се, че когато руските войски идват тук, населението в българските територии вече няколко пъти е гласувало на избори за местни власти. От 1860 година Високата порта дава това право на своите поданици. Този и други непознати за широката аудитория факти разказа Иван Сапунджиев при представянето на книгата „Материали за изучение Болгарии” („Материали за изучаване на България”). Това стана в Изложбената зала на Регионален исторически музей – Габрово.
Сапунджиев представи Военноисторическата комисия като неправителствена организация, работеща в обществена полза. Доброволците й посвещават дейността си на българската история. Особено уважение се отдава на професията „Войник”. От Комисията имат интерес към военната история и на съседните народи.
Според Иван Сапунджиев Руско-турската освободителна война е отправна точка за всяка от Балканските страни.
Книгата „Материали за изучение Болгарии” („Материали за изучаване на България”) съдържа данни от руското разузнаване, предимно статистически, събрани преди началото на Освободителната война.
„При започването на войната, в печатницата на вестник „Стара планина” в Букурещ, руското военно разузнаване поръчва отпечатването на сборник джобен формат, в който има информация за административното устройство, законодателството, населените места, професиите, етническите групи, размерите на платените данъци, наличието на дребен и едър рогат добитък и др.
През 1860 година Отоманската империя започва да прави статистически преброявания на населението си по Западен образец. Информацията се съдържа във ведомство в Цариград и вероятно руските дипломати се сдобиват с нея по един или друг начин. Половината от книгата са таблици от Руския генерален щаб.”
Материалите, които са публикувани, в някаква степен се оказват шокиращи за руснаците. Оказва се, че населението, което идват да освобождават няколко пъти вече е гласувало на местни избори – нещо немислимо в Русия. На избори отиват мъжете, на този етап от общественото развитие жените нямат това право. Но самото въвеждане на изборни длъжности в управлението на местните общности е новост.
„Войната е планирана като бърза. Затова са необходими данните за наличието на храна, броя на населението, на къщите. Приемаме, че това са достоверни данни, защото по тях са събирани данъци. Държавата се интересува от плащането на данъците, а Отоманската империя води добра статистика”, убеден е Сапунджиев.
Той дава за пример извършването на едно престъпление, каквото е убийството. За него се плащат 5 000 гроша. Ако няма открит убиец, населението събира парите, за да ги внесе в хазната. Има случаи, когато цяло село се отказва от някаква обща поземлена собственост, на която е извършено такова престъпление, за да се избави от плащането. Твърдението, че мерата е на друго село не е пречка да се съберат парите за извършено убийство. Властите гледат накъде е текла кръвта на жертвата и така определят кой дава парите.”
Разказът на Иван Сапунджиев трябва да докаже, че съдържащите се в книгата данни имат много голяма степен на достоверност. Самият той призовава да не се робува на наложени по политически причини възприемания на факти от историята ни и препоръчва придържането към един неутрален подход.
Сапунджиев представи Военноисторическата комисия като неправителствена организация, работеща в обществена полза. Доброволците й посвещават дейността си на българската история. Особено уважение се отдава на професията „Войник”. От Комисията имат интерес към военната история и на съседните народи.
Според Иван Сапунджиев Руско-турската освободителна война е отправна точка за всяка от Балканските страни.
Книгата „Материали за изучение Болгарии” („Материали за изучаване на България”) съдържа данни от руското разузнаване, предимно статистически, събрани преди началото на Освободителната война.
„При започването на войната, в печатницата на вестник „Стара планина” в Букурещ, руското военно разузнаване поръчва отпечатването на сборник джобен формат, в който има информация за административното устройство, законодателството, населените места, професиите, етническите групи, размерите на платените данъци, наличието на дребен и едър рогат добитък и др.
През 1860 година Отоманската империя започва да прави статистически преброявания на населението си по Западен образец. Информацията се съдържа във ведомство в Цариград и вероятно руските дипломати се сдобиват с нея по един или друг начин. Половината от книгата са таблици от Руския генерален щаб.”
Материалите, които са публикувани, в някаква степен се оказват шокиращи за руснаците. Оказва се, че населението, което идват да освобождават няколко пъти вече е гласувало на местни избори – нещо немислимо в Русия. На избори отиват мъжете, на този етап от общественото развитие жените нямат това право. Но самото въвеждане на изборни длъжности в управлението на местните общности е новост.
„Войната е планирана като бърза. Затова са необходими данните за наличието на храна, броя на населението, на къщите. Приемаме, че това са достоверни данни, защото по тях са събирани данъци. Държавата се интересува от плащането на данъците, а Отоманската империя води добра статистика”, убеден е Сапунджиев.
Той дава за пример извършването на едно престъпление, каквото е убийството. За него се плащат 5 000 гроша. Ако няма открит убиец, населението събира парите, за да ги внесе в хазната. Има случаи, когато цяло село се отказва от някаква обща поземлена собственост, на която е извършено такова престъпление, за да се избави от плащането. Твърдението, че мерата е на друго село не е пречка да се съберат парите за извършено убийство. Властите гледат накъде е текла кръвта на жертвата и така определят кой дава парите.”
Разказът на Иван Сапунджиев трябва да докаже, че съдържащите се в книгата данни имат много голяма степен на достоверност. Самият той призовава да не се робува на наложени по политически причини възприемания на факти от историята ни и препоръчва придържането към един неутрален подход.
Слушай още
16.11
