ЩАМПИТЕ НА ТОТА БОЙЧЕВА ВСЕ ОЩЕ ИЗЛЪЧВАТ МИРИС НА КЕДЪР
РОСЕН ЙОСИФОВ, АРХЕОЛОГ В РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-ГАБРОВО
Снимки на щампите може да видите тук
Смъртта е обвита в мистерия. Пред нея всички сме равни - дошли сме голи на този свят, ще си тръгнем с по един костюм.
Смъртта е и пречистване. Усещали са го българите от дълбока древност, ритуалите с които и днес почитаме мъртвите го доказват. Човек твори красота докато е жив. А когато си отиде от този свят, живите творят красота, която да го съпроводи в отвъдното.
Преди век населението на България е било предимно селско. Характерно за тези наши предци е, че са рисували череп и кости с восък от свещ върху покрова, с който са загръщали тялото на преминалия в отвъдното човек.
На по-късен етап градското население променило този обред и започнало да използва щампи, с които върху платното се изобразяват цели сюжети, представящи връзката между земния и отвъдния светове.
Единствените щампи за изобразяване на мотиви върху покров, които се съхраняват у нас, могат да бъдат открити във фондовете на Регионален исторически музей-Габрово. Ако ги докоснеш, върху пръстите ти остава черен отпечатък. Той идва от въглените, които са били използвани за образите.
Регионален исторически музей-Габрово съхранява комплект от 18 щампи, които са дарени през 2008 година от Тодор Иванов Попов. Щампите са принадлежали на баба му Тота Бойчева, клисарка в църквата „Успение на Пресвета Богородица”.
Тя останала рано вдовица и започнала да работи в храма през 1915 г. Щампите са й донесени от Светите земи в сандък.
Масивни са, изработени от кедрово дърво с вдлъбнатини до 7 см. Изображението, което се постига с тях е огледално. Поставя се върху погребалния саван – символ на чистота, с който се завива мъртвецът.
Мирисът на кедрово дърво и днес се долавя от щампите. С тях се изобразява една многостъпална композиция. Най-горе е възкръсналият Исус Христос. От двете му страни са коленичили ангели и го прославят. По-надолу се слагала щампата с Христос на кръста, а отстрани Богородица и Свети Йоан Богослов. В долната част композицията представя полагането на Христос в гроба, където присъстват Богородица, Йосиф Ариматейски и Никодим. Най-малките части от комплекта с щампи са растителни елементи, които символизират Рая. Тук е и Витлеемската звезда.
Щампите са създадени в руска работилница в Израел и от там са донесени у нас през първата половина на ХХ век.
Запазените в Регионален исторически музей-Габрово щампи са единствените, съхранявани от институция у нас.
Снимки на щампите може да видите тук
Смъртта е обвита в мистерия. Пред нея всички сме равни - дошли сме голи на този свят, ще си тръгнем с по един костюм.
Смъртта е и пречистване. Усещали са го българите от дълбока древност, ритуалите с които и днес почитаме мъртвите го доказват. Човек твори красота докато е жив. А когато си отиде от този свят, живите творят красота, която да го съпроводи в отвъдното.
Преди век населението на България е било предимно селско. Характерно за тези наши предци е, че са рисували череп и кости с восък от свещ върху покрова, с който са загръщали тялото на преминалия в отвъдното човек.
На по-късен етап градското население променило този обред и започнало да използва щампи, с които върху платното се изобразяват цели сюжети, представящи връзката между земния и отвъдния светове.
Единствените щампи за изобразяване на мотиви върху покров, които се съхраняват у нас, могат да бъдат открити във фондовете на Регионален исторически музей-Габрово. Ако ги докоснеш, върху пръстите ти остава черен отпечатък. Той идва от въглените, които са били използвани за образите.
Регионален исторически музей-Габрово съхранява комплект от 18 щампи, които са дарени през 2008 година от Тодор Иванов Попов. Щампите са принадлежали на баба му Тота Бойчева, клисарка в църквата „Успение на Пресвета Богородица”.
Тя останала рано вдовица и започнала да работи в храма през 1915 г. Щампите са й донесени от Светите земи в сандък.
Масивни са, изработени от кедрово дърво с вдлъбнатини до 7 см. Изображението, което се постига с тях е огледално. Поставя се върху погребалния саван – символ на чистота, с който се завива мъртвецът.
Мирисът на кедрово дърво и днес се долавя от щампите. С тях се изобразява една многостъпална композиция. Най-горе е възкръсналият Исус Христос. От двете му страни са коленичили ангели и го прославят. По-надолу се слагала щампата с Христос на кръста, а отстрани Богородица и Свети Йоан Богослов. В долната част композицията представя полагането на Христос в гроба, където присъстват Богородица, Йосиф Ариматейски и Никодим. Най-малките части от комплекта с щампи са растителни елементи, които символизират Рая. Тук е и Витлеемската звезда.
Щампите са създадени в руска работилница в Израел и от там са донесени у нас през първата половина на ХХ век.
Запазените в Регионален исторически музей-Габрово щампи са единствените, съхранявани от институция у нас.
Слушай още
08.02
