Н О Щ
Извира лудост от всяка пора
и всички мъртви чрез мен говорят.
Изплакват ярост, че тук е тясно
и този свят е враждебно място.
Извира врява от всеки ъгъл
и е горещо като във пъкъл.
Съседска чалга разцепва блока.
В улука вие бездомна котка.
Гневът ми жили – камшичен пламък.
Жадувах обич. Преглътнах камък.
Метлата яхват и писват остро
вина и ревност – среднощни гости.
И сплитат пръсти с луната луда,
в леглото скачат – сестри на Юда.
Въже извиват – да ме обесят.
Припяват странна и дива песен.
Със скок се будя и не разбирам
защо те няма, защо умирам.
Забравих – вчера ми каза сбогом.
Светът се срути. И съм бездомна.
Жанет Михова, 2006
Слушай още
13.11
