НЕ СПИРАМ ДА ЗАПОЧВАМ
Не спирам да те моля да си тръгнеш.
Ти кладенец вместо това копаеш.
За болките отдавна съм обръгнала,
но тази ми е в повече, да знаеш!
Не си виновен, обичта е смелост,
а тебе са те учили от малък
пред всяко дуло да си слагаш челото.
Пред ръста ти страхът изглежда жалък!
Ти смело влизаш в мен и ме разнищваш,
но вее хлад от мъртвото ми тяло.
Напразно търсиш съчки за огнището,
каквото е горяло е изтляло.
Каквото се е смяло е проплакало.
Каквото е дошло, си е отишло.
Недей ми обещава, че ще чакаш,
защото никой не очаква нищото!
Не рядко смелостта граничи с глупост,
а тебе са те учили от малък –
един път като стомната се счупи
не можеш пак да я направиш цяла.
А аз съм на парчета от години
и кротко самотата си отглеждам,
не си виновен, че си сляп за тинята,
защото обичта е и надежда.
Говоря ти! Оставаш безразличен…
Парченце по парченце ме живееш.
Сглобяваш ме, защото ме обичаш.
Започвам да се моля да успееш!
Ти кладенец вместо това копаеш.
За болките отдавна съм обръгнала,
но тази ми е в повече, да знаеш!
Не си виновен, обичта е смелост,
а тебе са те учили от малък
пред всяко дуло да си слагаш челото.
Пред ръста ти страхът изглежда жалък!
Ти смело влизаш в мен и ме разнищваш,
но вее хлад от мъртвото ми тяло.
Напразно търсиш съчки за огнището,
каквото е горяло е изтляло.
Каквото се е смяло е проплакало.
Каквото е дошло, си е отишло.
Недей ми обещава, че ще чакаш,
защото никой не очаква нищото!
Не рядко смелостта граничи с глупост,
а тебе са те учили от малък –
един път като стомната се счупи
не можеш пак да я направиш цяла.
А аз съм на парчета от години
и кротко самотата си отглеждам,
не си виновен, че си сляп за тинята,
защото обичта е и надежда.
Говоря ти! Оставаш безразличен…
Парченце по парченце ме живееш.
Сглобяваш ме, защото ме обичаш.
Започвам да се моля да успееш!
Слушай още
11.07
