„ГАБРОВСКАТА ИНДУСТРИЯ 1882-1947 г." Е НАЙ-НОВАТА ИЗЛОЖБА НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ В ГАБРОВО
Линейна ръчна плетачна машина, използвана в трикотажните фабрики през 30-те и 40-те години на ХХ век грабва погледа на посетителя в Изложбената зала на Регионален исторически музей-Габрово, където вече може да се разгледа изложбата „Габровската индустрия 1882-1947 година”. Историкът Иван Постомпиров уточнява, че машината е швейцарско производство, система Дубиет.
Старши експертът на музея не разбира защо точно този предмет трябва да се определя като „най-атрактивен”. Уточнява, че машината е за изплитане на плат, след което с други машини се свързват отделните части на една дреха. Иван Постомпиров насочва вниманието към една снимка, близо до плетачната машина, на която се вижда как работници от онова време се трудят с такава машина.
„За човек, който създава изложба всичко в нея е интересно и ценно”, казва Иван Постомпиров и много убедително доказва защо си заслужава човек да се вгледа в детайлите.
Този историк умее да провокира посетителите да се впуснат заедно с него в миналото на Габрово. И ето един важен извод, който могат да се направи, след като се видят всички фотографии, представени в експозицията - твърдението, че има исторически необратими процеси е несъстоятелно и дори елементарно.
Посетете тази изложба и ще се убедите сами. Ще видите черно-бели фотографии на жени и мъже от края на ХІХ и началото на ХХ век в народни носии, застанали пред съоръжения за производството на гайтан.
Погледът ви ще се спре на образите на личности, дръзнали да направят от занаятчийското производство бизнес с потенциал. Това са големите габровски индустриалци. С учудване ще разберете, че много от сградите, които сега ползваме, всъщност са строени тогава, например сегашното училище „Неофит Рилски”.
ПРОИЗВОДСТВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ГАБРОВСКАТА ИНДУСТРИЯ ПРЕЗ 1927 Г. ВЪЗЛИЗА НА 608 855 000 ЛВ.
Но не заради просветата присъства тази сграда в изложбата, а защото в нея е направено голямото изложение на стоките, произвеждани от габровските индустриалци през 20-те години на ХХ век. Обиколката ви ще продължи през фотографии, запечатали всичко, заради което някога наричат Габрово „Българският Манчестър”.
Погледът ви ще се спре на страшните за едни, а величави за други фотографии, представящи годините на национализацията, когато с политически средства е ликвидирана собствеността на частниците върху фабриките им. Накрая много габровци ще разпознаят реални хора, някои от които до скоро можехме да видим, а други и днес срещаме по улиците на Габрово. Бивши партийни величия. Годината е 1987, а мястото – ресторантът под Община Габрово.
Фотографиите са запечатали образите на основите участници в национализацията, която е отчетена като „едно от най-големите постижения на века”. Само след три години социализмът ще се срине като световна политическа система, а след още две ще бъде гласуван закон за реституцията, даващ право на хората да възстановят отнетата им от комунистическата държава собственост.
И след тази обиколка кой ще се наеме да твърди, че има „исторически необратими процеси”?
Сега нека погледнем детайлите, без които до този важен извод няма как да се достигне. Историкът Иван Постомпиров провокира посетителите да се вгледат във всяка една подробност. Затова обиколката започва отново, но както ще се убедите сами – детайлите дават много повече информация, отколкото един по-глобален поглед.
Изложбата се казва „Габровската индустрия 1882-1947 година” и в нея са представени три основни събития – създаването на първата трикотажна фабрика в Габрово през 1882 година, Габровската мострена изложба от 1927 година и национализацията от 1947 година, която слага край на индустрията във вида, в който се развива до тогава.
Изложбата на Регионален исторически музей-Габрово представя също така фабрики от текстилната, кожарска и трикотажна промишлености.
Колко странно изглежда днес да си представим, че на познатите ни пространства са били разположени фабриките, заради които Габрово е наречено Български Манчестър. В пространството зад сегашната Областна управа в онзи период се намира фабриката на „Акционерно дружество Димитър Хр. Пенчев”.
Малко текстилно предприятие, в което, ако се съди по снимката от изложбата, работят толкова хора, че днес би минало за производство от среден калибър. Трикотажна фабрика „Габрово” се намира в района на Национална Априловска гимназия.
Колко изменчива е съдбата? От крупен фабрикант до продавач на лотарийни билети. Така се развива житейския път на Димитър Пенчев. След национализацията успява да се спаси от преследване, тъй като в периода на ембаргото през 40-те години срещу СССР той внася стоки там и притежава документ от Сталин. Налага му се да се премести в Шумен, но после пак се връща в Габрово, където му предлагат да се издържа, продавайки лотарийни билети.
Днес някой би си помислил за падение, друг за спасение, трети за гъвкавост. Кое от тези състояния са присъщи за Димитър Пенчев няма кой да разкаже. Съдбите на индустриалците са заличени, заради политическата конюнктура. А изложбата в РИМ-Габрово предлага факти. И провокира към философски размисли.
Едва ли някой ще се учуди, че важно място в експозицията заемат големите Пенчо Семов и Иван Хаджиберов.
ЕТО КАКЪВ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА СТАНЕ ТВОЙ ПРЕДМЕТ КУЛТУРНА ЦЕННОСТ 105 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА ТИ
Дружество „Успех” създава третата габровска текстилна фабрика, наречена „еснефската”, тъй като е на местни гайтанджии. През 1887 година те регистрират дружество, а причината е нуждата им от прежди. Затова решават да си построят фабрика, която да създава преждата за гайтаните.
ПЕЧАТ НА ГАЙТАНДЖИЙСКО ДРУЖЕСТВО УСПЕХ Е ОБЯВЕН ЗА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦ АПРИЛ
Думата гайтан е позната, но мнозина наши съвременници се нуждаят от обяснение. То е дадено в самото начало на изложбата, където са фотографиите на жените и мъжете в народни носии, работещи пред една гайтанджийска работилница.
Иван Постомпиров отново насочва вниманието към детайлите – водата, която със силата си завърта перките, а те от своя страна самата машина. На турски думата за машина е чарк. Чаркът служи за производство на гайтан. Гайтанът е дебела нишка, с която се украсяват дрехите и се укрепват краищата й. В миналото е много широко използван за битовото облекло и за военните униформи.
Днес все повече модни дизайнери обръщат погледа си към това уникално украшение, макар че едва ли вече неговото масово производство ще се случва, благодарение на популярните до първите десетилетия на ХХ век чаркове.
Когато човек влезе в Изложбената зала на Регионален исторически музей-Габрово, за да разгледа изложбата „Габровската индустрия 1882-1947 година” му се струва, че ще приключи за десетина минути. Оказва се, че половин час е малко за толкова много история, съхранена в детайлите, към които Иван Постомпиров насочва вниманието на посетителите.
Заслужава си да се обърне внимание на всеки един от тях. Те дават знание не само за миналото, а провокират човек да се вгледа в стойностните неща от съвременността.
