Моминските плитки и неносената риза: Тайните на Вена Нова в музей „Етър“
Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ в РЕМО „Етър“ ни пренася в началото на XX век, за да ни разкаже за една необикновена жена – тъкачка, лечителка и стожер на своето село.
Има предмети в музейните витрини, които не просто илюстрират бита, а буквално пулсират с енергията на хората, които са ги притежавали. На второто ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“ една нова изложба кара посетителите да притихват. Тя се нарича „Дарени предмети, споделени истории“, а сред най-вълнуващите експонати в нея са неносената моминска риза и... отрязаните коси на Вена Колева Нова.
Коя е тази забележителна жена и каква история крият нейните семейни реликви?
Чеизът като мечта за бъдещето
Вена Нова се ражда през 1910 г. в подножието на Средна гора – в китното село Кънчево. Тя израства в свят, в който всяка нишка минава през пръстите на жената, а ритъмът на живота се определя от изгрева и залеза.
Зимите в къщата на Вена преминавали край стана. Под монотонния звук на совалката момичето втъквало в платното своите надежди и мечти за бъдещето. Точно така се ражда изящната моминска риза от памук и коприна – тъкана с огромна любов като част от нейния чеиз.
Любопитното е, че ризата е останала напълно непокътната през десетилетията. Вена никога не я е обличала в ежедневието си – пазила я е чиста и неопетнена, сякаш за да съхрани в нея паметта за своята младост.
Витрината, в която са представени ризата и плитките. Вена Нова (1910 – 1989) не е просто кротка тъкачка. Тя е забележителна и силна за времето си жена – умела стопанка, решителна търговка и лечителка.
Вълнуващата тайна на отрязаните плитки
До ризата в стъклената витрина лежи нещо изключително рядко и дълбоко лично – моминските плитки на Вена. Това е нейната истинска коса, грижливо отрязана и пазена в продължение на близо век.
Обичаят вероятно ни пренася към деня на нейната сватба. В традиционната българска култура това е свещеният момент, в който момичето се превръща в невеста – косата ѝ се заплита и покрива, за да отбележи новата ѝ, зряла роля в обществото. Този материален спомен от прехода към семейния живот днес предизвиква вълнение у всеки посетител на музея.
Стожерът на село Кънчево
На пазара в Казанлък Вена гордо продавала произведените от нея сирене, масло и яйца, доказвайки се като предприемчива и независима жена. Местните хора бързо я припознали като лидер – търсели я за съвет, за утеха и за лековити билки. Вена бабувала на родилките, лекувала болните и подреждала живота около себе си с деликатност и сила – точно така, както подреждала нишките на стана.
Дарителството като мост между поколенията
Днес, благодарение на нейните наследници, които направиха това безценно дарение на РЕМО „Етър“, нишките на живота на Вена Нова продължават да ни свързват с миналото.
Полезна информация за посетителите: Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ е отворена за посещение на второто ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“ (Габрово). Входът е включен в редовния билет за музея.
