„На всяка лоза – по шиник, от всяка – по чебър“ – нарича „царят на лозята“ на Трифон Зарезан
Първите три дни от месец февруари се наричат Трифунци или още Вълчи празници. Почитат се за предпазване от вълци – жените не режат с ножица, за да не се разтварят устата на вълците, не пипат остър предмет, за да не се острят вълчите зъби. С червен конец завързват три пъти ножиците, за да завържат вълчите уста.
В християнската религия св. Трифон е мъченик, роден в Мала Азия, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч на 1-ви февруари 248 г. Православната църква посветила този ден на светеца, който едва 21-годишен предал душата си на Бога. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител, защото по това време през годината започва резитбата на лозята. От 1968 г., когато Българската църква приема Григорианския календар, празникът на св. Трифон се отбелязва двукратно – на 1-ви, когато е според по-стария Юлиански календар и на 14-ти февруари, известен като ден на лозаря, гроздето и виното.
Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване на лозята. Жените месят обреден хляб, украсен с направени от тесто гроздове, който слагат заедно с пълнена кокошка и бъклица вино в нови торби и ги дават на мъжете си. На лозето обичаят започва с прекръстване, отрязване на три пръчки от първата лоза и поливането на корените й с вино. Виното се възприема като символ на Христовата кръв и българинът го уважава така, както уважава хляба. Вярва се, че на този ден всеки стопанин трябва да се напие, за да има изобилие от вино и грозде. Затова след зарязването всички се събират на едно място, изваждат кокошките и питите и започва обща веселба, която се ръководи от предварително избран „цар на лозята“. Той трябва да е имотен и „късметлия“ – предпоставка за добра бъдеща реколта. Празникът завършва в дома на „царя“, който кани всички мъже, участници в зарязването, и ги черпи с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да са пълни бъчвите.
Източник: Музей „Етър“
