Три изложби, три погледа към света – и две дебютни срещи с публиката
Три фотографски истории – от испанската полупустиня до ледниците на Норвегия, от суровите пейзажи на Исландия до човешките лица на Непал – ще се срещнат в галерийната зала на музея. Поводът е специален: две дебютни изложби на автори от Национално сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева“ – Ваня Тонова и Христо Димитров.
Експозициите събират различни географии и гледни точки, но са обединени от една обща тема – срещата между човека и природата и начинът, по който фотографията може да разкаже тази връзка.
Когато различните пейзажи си приличат
С изложбата „Различната еднаквост“ Ваня Тонова предлага визуален диалог между две на пръв поглед несравними места в Европа – полупустинята Bardenas Reales de Navarra в Испания и ледниковата шапка Jostedal в Норвегия.
Фотографиите са заснети през август 2024 и август 2025 г., а контрастът между сухия испански пейзаж и скандинавския лед бързо отстъпва място на неочаквани сходства.
Историята и на двете локации започва с вода. В единия случай тя е изчезнала преди милиони години вследствие на природни процеси. В другия – ледът, който също е вода, постепенно се топи и може да изчезне само за няколко столетия под въздействието на климатичните промени.
Чрез тези фотографии Тонова поставя въпроси за времето, природните трансформации и ролята на човека, който днес ускорява процеси, за които на природата са били нужни цели геоложки епохи.
Исландия – земя от огън, лед и вятър
Съвсем различен, но също толкова въздействащ е проектът на Христо Димитров, AFIAP – „Силата на елементите: Моят диалог с Исландия“.
За фотографа северният остров не е просто пейзаж, а място на дългогодишно вдъхновение. От първото си стъпване там през 2017 г. до днес той се връща четири пъти, за да търси в кадрите си силата на природните стихии.
Фотографиите показват не само мащабните гледки, с които е известна Исландия, но и тихите моменти между тях – вълните, разбиващи се в черните плажове, лилавите лупини пред планината Вестрахорн или самотната черна църква, устояваща на снежните бури.
За Димитров пейзажната фотография е акт на търпение – изчакване на точния миг, когато светлината докосва върха на Киркюфел или когато небето се раздвижва от Северното сияние.
Отвъд върховете на Хималаите
Към исландските пейзажи се присъединява и съпътстващата изложба „Тихите върхове на душата. Непал: Отвъд върховете“, отново на Христо Димитров.
Тук обаче фокусът е различен. Вместо върху гигантските планини, фотографът насочва обектива си към хората, които живеят в подножието им.
Изложбата показва ежедневието, храмовете и тихите моменти от живота на непалските общности, далеч от туристическите маршрути и алпинистките амбиции. Посланието е просто – истинският Непал се разкрива не само в гледката към върховете, а в срещите с хората, които живеят край тях.
Двама автори, две различни фотографски посоки
Ваня Тонова работи основно в областта на пейзажната, документалната и репортажната фотография, като изследва връзката между човека, природата и времето. Нейни фотографии са отличавани в редица международни конкурси, сред които National Geographic, 35AWARDS и International Photo Salon Plovdiv, както и в салони под патронажа на FIAP, GPU и CAPA.
Христо Димитров се занимава с фотография от 2005 г. и има над 100 международни награди, включително десетки медали от конкурси под патронажа на FIAP. Той е първият българин с отличие в категория „Архитектура“ на UNESCO Humanity Photo Awards (Пекин, 2013), а негови кадри са включени в албума на ЮНЕСКО „Memories of Mankind“.
С трите изложби публиката получава възможност да направи своеобразно визуално пътешествие – от полупустините на Южна Европа до ледниците на Скандинавия, от вулканичните пейзажи на Исландия до тихите села в Хималаите.
А фотографията, както показват тези проекти, остава един от най-силните начини да разберем света – и мястото на човека в него.
