Честит празник на професионалистите, свързани с опазването на българските занаяти!
На 12 декември се почита св. Спиридон. Този ден е специален за музей „Етър“, където се съхраняват много от старите занаятчийски умения и се прилагат техни съвременни интерпретации.
Днес на специална церемония в Министерство на културата мутафчията Христо Маринов – един от най-популярните майстори в музей „Етър“, ще бъде официално обявен за живо човешко съкровище в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“ на Националната система „Живи човешки съкровища – България”.
Кой е св. Спиридон?
Свети Спиридон Тримитунтски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с дарбата си да лекува. В Първия вселенски събор в Никея – 325 г., горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.
Св. Спиридон и занаятчийството
През Възраждането всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан със светец покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е еснафът, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца патрон. Занаятчиите, празнично облечени, със семействата си, развявайки еснафското знаме, с музикален съпровод, преминават през улиците на града и отиват на църква за отслужване на тържествен молебен и панихида за покойните майстори. На всеки се раздава от житото и осветените хлябове.
Следващата част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, определено за обща трапеза. Устабашията (най-старият и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесва по врата един шамар с думите: „Стани като мен!“
Често еснафският празник прераства в общоградско тържество.
Музей „Етър“ запазва тази традиция. През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на св. Спиридон (12 декември) – светецът, покровител на най-много занаяти. На този ден се събират всички майстори, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят. Традиция, която се спазва и до днес.
Легенди за св. Спиридон
В една легенда се разказва, че в стари времена другите светци не зачитат Спиридон за светия, че е горделив и се облича и обува по чорбаджийски. Веднъж, когато всички отиват при Господ на поклонение, като замръкват в крайпътен хан, карат ханджията да му заколи коня, а на измекярина му — магарето. На сутринта светиите се приготвят да тръгват, само слугата на Спиридон стои втрещен пред закланите животни. Светецът му рекъл: „Не се бой, тури им главите и те ще станат“. Наистина, щом поставя отрязаните глави — животните мигом стават, но в бързината слугата ги сменя и слага на коня магарешка глава, а на магарето – конската. Другите светии виждат това чудо и признават Спиридон за светия.
Покровител на чехларите
Една легенда разказва, че Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора обаче крадат животното и му отрязват главата. На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора. Когато го виждат, хората си казват: „Не е обикновен човек!“. Той, ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода. Така го провъзгласяват за светец.
Покровител на грънчарите
Според друга легенда Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първия съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.
При едно от чудесата си св. Спиридон обръща змията в злато и затова е покровител на куюмджиите.
Покровител на бакърджиите и калайджиите
Според легендите някои занаятчийски тънкости са научени с хитрост от самия дявол. Така например, св. Спиридон дълго се мъчи да калайдиса изработения от него казан, а дяволът злорадо го наблюдава. Когато обаче го лъжат, че светецът е успял, той неволно се издава и пита кой му е казал да използва нишадър. Така хората научават тайната на калайдисването.
Покровител на шарланджиите
В навечерието на празника занаятчиите се събрали да обсъждат дали да работят на празника или да не работят. Почти всички са единодушни да не работят, но само един от тях решава да работи през нощта, в навечерието на самия празник. Случва се така, щото две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на св. Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той измисля този занаят и го закриля.
Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия, той знае всичко, освен едно – как маслото да се отдели от тахана при изваряването му. Когато опитва много пъти и разбира, че е безпомощен, започва да плаче от безсилие. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започва да се отделя. Така св. Спиридон се досеща, че в тахана трябва да се слага вода, за да се добие маслото.
Източник: РЕМО „ЕТЪР“
