03.08.2023г. | 07:06ч.Когато „перестройчиците“ се превърнат в „застойчици“ – ето какъв е резултата

„Исторически музей-Дряново е кауза“ – това казах по време на конкурса за директор, на който се явих в края на 2021 година“, припомня в публикация на официалната страница на музея във Фейсбук директорът Иван Христов.

Позицията му е провокирана от опити да се внушат неистини по отношение на музейни обекти, чрез популяризиране на снимки в социалната мрежа. Оказва се, че пенсионирана бивша директорка на музея се е вмъкнала в затворената за посетители Лафчиева къща, която в този период се ремонтира, снимала е двора и е побързала да внуши, че бившите й колеги не се грижат за обекта. Тя е назначена начело на музея някъде в средата на 80-те години на миналия век, а през 2021 директорското място бе заето от 32-годишния историк Иван Христов, след проведен конкурс.

Лафчиевата къща е затворена временно за външни лица от месец май 2022 година, за да предпази посетителите от опастността част от покрива да се срути върху тях. Покливът и фасадата вече са реставрирани.

Пълният текст на позицията:

„Исторически музей-Дряново е кауза“ – това казах по време на конкурса за директор, на който се явих в края на 2021 година. Изключителният потенциал за развитие на най-важната за града на Колю Фичето институция е видим дори за хората, които със своята професионална подготовка са отдалечени от областта на културата. Изключителният потенциал за развитие на най-важната за града на Колю Фичето институция е видим дори за хората, които със своята професионална подготовка са отдалечени от областта на културата.

Подчертавам – развитие! И ако липсва развитие, има застой!

Застоят може да бъде и незабележим. Може да е добре маскиран зад „добри намерения“, „загриженост за институцията“, „лична отдаденост към делото на нечий живот“. Застоят има различни лица, а знае и умело да си изработи привлекателни на пръв поглед маски от техни съчетания. Но си остава застой, макар и прикрит. Не винаги застоят е бил застой. Някога – в едно далечно минало, той е бил развитие. С времето това развитие е дало своите резултати, преустановило е движението си и без да разбере, наслаждавайки се на спокойствието от постигнатите резултати, не е разбрало, че се превръща в застой.

Развитието от времето на ранния Горбачов няма как да бъде развитие в един коренно променен свят. Някогашните „перестройчици“, ако са останали на нивото от онова време, отдавна са се превърнали в „застойчици“. Връщам се към онзи етап, защото ми се струва, че професионално изграждащи се тогава в областта на музейното дело лица, си мислят, че в наши дни постигнатите тогава резултати са актуални и днес. Е, не са! В световен мащаб музеите са променени и това е съвсем естествено – минали са толкова десетилетия, израснали са няколко поколения.

Застоят често е удобен, но настоящият екип на Исторически музей-Дряново избира развитието. И по този път търсим съмишленици, а не врагове. Протягаме ръка към местната общност, към политически овластените личности, към всеки, който осъзнава, че в културата на Дряново има нещо уникално в национален мащаб.

По този път няма да видим „застойчици“.

И който реши да върви по пътя на развитието, няма да се опитва да влияе негативно на общественото мнение, изтъквайки съществуващи или измислени грешки и пропуски, а ще има очи за голямата цел. Вървящите по пътя на развитието няма да се промъкват в пространства, временно затворени за външни лица, за да правят снимки на части от обект, върху който се работи. И няма да представят направените от тях, или от техни близки, снимки за краен резултат.

Докато екипът на Исторически музей-Дряново работи за развитие на Лафчиевата къща, а това се случва от есента на 2022 година, в публичното пространство наскоро бяха разпространени снимки от двора на този обект. Фотографиите трябва да внушат, че мястото не се поддържа. Целта донякъде е постигната, ако се следят реакции в публичното пространство. Затова ми се струва, че е важно да кажем истината – разпространените снимки и текст към тях са чисто и просто фалшива новина. Истината обаче е, че ситуацията с Лафчиевата къща показва, че е дошло време за развитие. Фактът, че се реализира развитие ли буди такива тревоги?

Лафчиевата къща е затворена временно за външни лица от месец май 2022 година, за да предпази посетителите от опастността част от покрива да се срути върху тях. Решихме да работим и по съдържание за нова експозиция. Досега действащата „Градски бит от края на XIX – началото на XX век“ е открита през 1984 година и частично допълнена през 2008. След спечелен проект през есента на 2022 година бе извършен текущ ремонт и фасадна реставрация. Този факт още повече ни задължи да търсим нови решения за вътрешните експозиционни пространства, където застоят е оставил своите ясни следи – стените са напукани и пожълтели, а течовете от покрива в предходните години са засегнали и дървените части.

По тази причина от няколко месеца се работи по проект за вътрешна реставрация и консервация, който впоследствие, заедно с необходимата документация, ще бъде внесен за съгласуване в Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), каквото е изискването на българското законодателство.

Екипът на Исторически музей-Дряново има решение да отвори Лафчиевата къща за туристи още докато се работи за създаване на нова експозиция. Въпрос на дни е това да стане факт. Нашите намерения са публични, тъй като търсим подкрепата на местната общност и изразяваната от дряновци съпричастност е важна за нас.

Но е лесно, с няколко направени без разрешение за достъп снимки, да се внушават лъжи. Въпреки това съм убеден, че истината е най-силното оръжие. То ще помогне и на екипа да не се демотивира по пътя към желаната цел. Ще я постигнем с развитие, което няма да спре, за да се наслаждава на резултатите и омаяно от унес да се превърне в застой.

Приятели, търсим съмишленици, а не врагове за каузата на Исторически музей-Дряново. Той заслужава да се развива според съвременните тенденции в музеологията и не бива да остава застинал във времето.

Експозицията в Лафчиевата къща трябва да се обнови, за да се популяризира период от историята на Дряново (от Освобождението до 40-те години на ХХ в.). Периодът е изключително важен, богат на събития и личности. Затова е необходимо по разбираем за съвременните поколения начин да се покаже стопанския, обществено-политическия, образователния и културен подем на града.

Общинските съветници на Дряново, без значение от политическата им принадлежност, са много важно ниво, което гарантира подема на институцията. Готов съм на разговори с всеки един местен парламентарист и с желание, макар понякога емоционално, се изправям пред представителите на този орган на местното самоуправление, представям идеи, изтъквам аргументи, опитвам се да спечеля съпричастност.

Понякога времето оставя сериозен отпечатък върху психиката, особено ако престоят на дадена позиция продължава десетилетия наред. Грешка е да се слага равенство между институция и личност, още по-голяма грешка е личността да се отъждествява с институцията. Защото това се нарича застой, но ако човек осъзнае застоя, може да стане част от развитието. Въпрос на избор е, нали? Ръката ми остава протегната, но няма да допусна да стои висяща в очакване! Търпението е добродетел, но и тук умерената доза е силно препоръчителна.

Иван Христов,

директор на Исторически музей-Дряново“