СЕЛСКИЯТ МОЛ ОТБЕЛЯЗВА РОЖДЕН ДЕН С ТЪНКИ МЕЗЕТА, КОЗЕ СИРЕНЕ, ТУРШИЯ И РАКИЯ
След като навърши една година и направи пълна обиколка на почти половината град, Селският мол на Габрово ще празнува своето осмо издание, ако не се брои една негова детска версия.
На 12 септември в събота, след работа от 17:30 часа в градинката до бившия Текстилен техникум, рожденият ден на базара „Забравени традиции, живи вкусове“ ще завърши с Огнено шоу.
За да поздравят участниците и посетителите ще дойдат две дряновски формации – детска танцова и женска певческа, изпълнителка на автентичен фолклор от севлиевския Балкан, както и един „Добър оркестър“ от Дневния център за възрастни хора с увреждания.
Програмата ще включва фолклорни изпълнения на читалищни колективи от Габрово, някои от които са редовни участници, а други са дебютанти на сцената.
Повече от 15 са читалищата от Габрово, участвали във фолклорната програма, неразделна част от базара, която представя предимно създадения на село културен продукт, опазването на фолклорното богатство и възстановки на традиционни обичаи.
Над 22 габровски читалища са демонстрирали, чрез Селския мол, традиционни за своето населено място домашни занаяти, продукти и храни – предене, плетене, готвене. Благодарение на тях габровци можаха да опитат забравения вкус на папурника от Недевци, триенцата от Гарван, шекерените изделия от Новата махала, пестила от Поповци, печените ябълки от Райновци, пълнена кокошка от Армените, джуркан боб от Жълтеш, симитчета от Съботковци, щирник от Донино, вишновка от Гъбене, тиквеник от Хаджицонев мост, квасник от Падало, палачинките на Русевци, млякото на Велковци, ашурето на Кметовци, кравайчетата от Стоевци.
Гостуваха още мандраджии, гаванкаджии, калайджии, производители на цветя, разсад и зеленчуци, мед и продукти от мед, майсторки на гоблени и изделия на една кука, на кукли и талисмани, курабийки, дървени детски играчки и др.
Габровските читалища създадоха един нов културен продукт, който бе приет с интерес и само първото му издание бе отразено от над 40 медии, включително три национални телевизии.
И тъй като всяко от изданията му бе уникално и различно, интересът остана. Селският мол завъртя Петковденско сгледно хоро на мястото на стария женски пазар в Шести участък, гостува в МОЛ-а за Коледа, вдигна Олелийня на Заговени до бившата Майчина грижа, представи модел на квартален празник Лазарня в Падало, присъства на празника на квартал Русевци, отиде в Севлиево по време на националния фестивал „Семе българско“ и покани нови участници от тамошните читалища.
В кметство Гергини се направи и първият Детски селски мол. Читалищата инициатори от с. Гарван, кв. Падало и Русевци представиха базара на Еко фест Узана и по време на Националния събор на народните читалища в гр. Бяла.
Селският мол стана победител за 2014-та година в конкурса за читалищна инициатива на Платформа Агора, отличен като най-ефективна партньорска инициатива.
По-важното е, че все повече местни производители, семейни ферми и стопанства, показаха своето лице пред потребителите и с помощта на читалищата привличат почитателите на вкусна, чиста, честна и справедлива храна, каквато е и каузата на световната екогастрономическа организация Слоу Фууд.
Селският мол също се бори да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни и с помощта на местните читалища да създаде подкрепяща среда за развитието на малкия бизнес и семейните ферми, занаятчийството и производството на базата на местните традиции.
Колко още години ще минат, докато млади семейства населят изоставените балканжийски села и открият в затворения отколе зимник личния си повод за поминък и пълноценен живот? Вероятно отговорът на този въпрос няма да дойде със следващите осем, или дори осемнайсет издания. Макар и трудно, обаче, това неизбежно ще стане. И на Селският мол през следващата му година може би му предстои битката за това.
Но сега на 12 септември в 17:30 часа ще бъде празник.
В Сенник вече правят захарни петлета, в Армените точат ножовете за тънки мезета, в Николчевци сирят козе сирене, другаде берат чушки и домати, правят ошаф или пестил, туршия или ракия. На рождения ден на Селския мол ще има от същото, но повече.
