Венци Симеонов – един търсещ и позитивен човек
Тук трудно ще срещнете хора, които не го познават. За широката дряновска общественост той е Венци – фотографът, уловил и запечатал мига с вътрешните вълнения по време на важни, красиви, щастливи и значими събития в живота на почти всеки от нас. От няколко месеца, широката му обща култура и умението му да общува с хората го направиха част от екипа на Исторически музей – Дряново. Днес, по повод предстоящото откриване на негова изложба с художествени фотографии под надслов “Дряново през погледа на Венцислав Симеонов”, което ще се състои на 18.10.2022 г. от 17:00 ч. в Икономовата къща, го помолихме за кратки отговори на няколко въпроса, с които словесно да представи себе си, любовта си към фотографията и своята житейска философия.
1. Каква е твоята индивидуалност в глобалния свят?
Бих определил себе си като един търсещ, позитивен човек, който вярва в доброто и творческата красота, която ни води към един по-съвършен свят. Фотографията е един от способите да изразя себе си.
2. Природа, сгради, хора или събития са предпочитанията на фотообектива ти и имаш ли любими образ, сезон или част от деня, които неминуемо те предизвикват да ги снимаш?
Има една особена магия в снимането – насочваш обектива и виждаш сякаш една друга реалност. А след снимката, усещането е, че си откраднал и съхранил един миг от вечността. Дали е природа, портрет или събитие – не е важно, защото всеки миг е неповторим. Фотографията за мен е преди всичко изкуство. Няма определен час на деня или сезон, за да се направи една добра снимка. Въпрос на вдъхновение и потребност. И е добре всеки творец да предизвиква себе си към такъв творчески процес. Навсякъде и по всяко време. Това се опитвам да правя въпреки обстоятелствата и времето, в което живеем.
3. Учил си зад граница, но се върна у дома. Какво те задържа тук и с какво родният град продължава да те вдъхновява?
Пребиваването извън Родината само засили обичта ми към нея. И това не е само мое мнение. Като види човек свят и започва да разбира и да цени своя народ, природата и родния си град. Дряново може и трябва да бъде извор на вдъхновение. Тук намирам истинския български дух и тази духовност, която ни дава сили и надежда.
4. Освен като фотограф, дряновската общественост те познава и като съучредител на читалище. Има ли място за култура в малкия град и как виждаш Дряново в културната карта на България?
Да, има място. Самият факт, че тук постоянно идват всякакви снимачни екипи е достатъчно красноречив. А културата се прави от нас хората. Иска ми се да вярвам, че предстоящата фотоизложба е част от тази културна тъкан. Както и създаването на читалище „Дряновска пробуда-2008”, на което бях първият председател за няколко години. И естествено е този културен поток да ни направи по-добри, по-можещи, по-задружни, а оттам и по-щастливи.
Източник: Исторически музей – Дряново
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
