Достъпна култура: Музеите като терапия за хора с деменция
„Здравейте, аз съм Катя и имам деменция“!
С тези думи Катя Генадиева от Враца винаги започва своите публични изяви. Прави го съвсем съзнателно – за да спести неудобството, да счупи предразсъдъците и да изпревари погрешно избраните думи.
Катя е член на „Алцхаймер – България“ и част от работната група на „Алцхаймер – Европа“. В ежедневието обича да говори и с усмивка признава, че диалозите с нея бързо се превръщат в монолози. Когато обаче седне на едно място с представителите на останалите европейски държави, Катя мълчи.
„Представителите на Англия, Нидерландия, Чехия, Дания, Норвегия, Исландия, Финландия говорят. Аз мълча. При тях има асоциации, фондации, дарители, държавни и местни органи на властта, които съдействат. Аз нямам какво да кажа. Положението на хората като мен в България е сложно.“
Този силен личен разказ беляза заключителната среща по проекта „Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция“, която се проведе в конферентната зала на РЕМО „Етър“. Проектът е съвместна инициатива между Гражданско сдружение „Алцхаймер – България“ и музей „Етър“, реализирана с подкрепата на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.
За Катя и хиляди българи в нейното положение именно усилията на подобни организации и културни институции дават надежда и глас на европейската сцена. А музеите доказват, че са нещо много повече от пазители на миналото – те могат да бъдат терапия и мост към спомените.
Трите ключови постижения на проекта
По време на събитието бяха представени конкретните резултати от близо едногодишната съвместна работа:
Методическо помагало „Наследство с грижа“: Издадено на български и английски език, то е предназначено за музейни специалисти и културни дейци. Помагалото събира практически насоки, медицински и социални аспекти за общуване, достъпност и създаване на специални музейни програми за хора с деменция.
Първата дигитална карта на достъпните културни пространства: Картата събира институциите, които са „приятели на хората с деменция“.
Отличителен знак за достъпност: Специален символ за музеи, които активно изграждат приобщаваща среда.
Директорът на РЕМО „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова изрази своята увереност, че все повече български музеи ще прегърнат тази кауза. Представителят на сдружение „Алцхаймер – България“ Мадлен Янева също подчерта, че целта е мрежата от достъпни места да се разраства постоянно.
Културната мрежа в действие
Към момента в дигиталната карта на „приятелските“ културни пространства вече са включени шест пионерни институции:
Национален политехнически музей – София
РЕМО „Етър“ – Габрово
Исторически музей – Дряново
Регионален исторически музей – Габрово
Музей на хумора и сатирата – Габрово
Национален музей на образованието – Габрово
Как културното наследство съживява спомени?
Практиката показва, че досегът до познати предмети и занаяти от миналото има невероятен терапевтичен ефект за хората с деменция.
Опитът на РЕМО „Етър“
Музеят на открито посрещна две пилотни групи. Чрез сензитивни обиколки, работа с глина, царевична шума и изработване на гривни от гайтан, участниците използваха сетивата си (сетивни преживявания), за да отключат отдавна забравени спомени, умения и емоции.
Опитът на Националния политехнически музей (София)
Светлана Горанова сподели как ретро калкулатори, стари фотоапарати, радиоапарати, телевизори и грамофон са върнали посетителите към техните младежки години. Екипът на музея е организирал и изнесени занимания в дом за възрастни хора, пренасяйки музейното изживяване извън сградата на институцията.
Силата на обучения екип: Опитът на РИМ – Габрово
Даяна Димитрова разказа колко ключово е било обучението по проекта в реална ситуация. Когато в музея влизат възрастен мъж с дъщеря си, засегната от заболяването, жената става видимо неспокойна сред портретите на габровските индустриалци — тя няма спомен как е изкачила стълбите и кои са хората пред нея. Благодарение на наученото, Даяна запазва пълен спокойствие и деликатно извежда посетителите през асансьора. Така тя елегантно спестява на жената стреса и объркването от въпроса кога и как се е качила.
Проектът „Наследство с грижа“ доказа, че когато културните пространства отворят вратите си с разбиране и емпатия, те променят животи — стъпка по стъпка, спомен по спомен.
