Художниците на Априловската гимназия
Изложбата се организира със съдействието на Националния музей на образованието
По повод 165 години от обявяването на Габрово за град
Откриване: 13 май (вторник), 17.30 ч.
Художествена галерия „Христо Цокев“, ет. 2
Темата за художниците, свързали своя житейски и професионален път с Априловската гимназия, предлага ресурс, който не е изследван на местно и на национално ниво. Тя поставя важни за историчността на българското изобразително изкуство въпроси и внася нови аспекти в проследяването на художественото образование у нас.
Априловската гимназия е първото училище, в което през ХIX век се преподава изцяло на български език и което включва в своята учебна програма предмети, даващи т.нар. „светско образование“. Училището много бързо се превръща във водеща образователна институция и модел за подражание. Сред имената на първите министри на просвещението в България откриваме тези на просветители от учителския състав на габровската гимназия.
Настоящата изложба си поставя за цел да проследи историята на кабинета по рисуване при Априловската гимназия, свързаните с него худож-ници и влиянието, което те оказват върху нивото на преподаване, оформя-нето на културната идентичност на местната общност, върху художествения живот в Габрово в края на ХIХ и първата половина на ХХ век.
За начало на изследването се взема годината 1874, когато предметът рисуване е включен за първи път в учебната програма на училището. Хронологичното проследяване на учителите – художници и техните ученици, продължава до средата на ХХ век (1957 г.), когато се пенсионира един от най-значимите учители по рисуване – Иван Захариев.
Официалното въвеждане в България на рисуването като учебен предмет става през 1879 г. с приемането на първия официален учебен план. В него е предвидено учебното съдържание да акцентира основно върху способността да се чертаят геометрични тела, поради което точното име на предмета е рисуване и чертане. Това обстоятелство показва липсата на основни художествени умения при децата. Настоящата изложба извежда примери в подкрепа на тезата, че учителите художници в Априловската гимназия не се съобразяват с тази постановка на учебния план, а се придържат към академичната методика на преподаване. Преподавателите поставят пред своите ученици високи задачи, които по нищо не отстъпват на тези в съвременните специализирани художествени училища.
Георги Митов
При направеното проучване се установи, че до края на XIX век в гимназията преподават общо четиринадесет художници, като за осем има доказателства, че са получили академично образование в едни от най-престижните художествени академии в Москва, Мюнхен, Виена, Париж и др. европейски градове, заемащи важно място в културната история на Европа. Изключително впечатляваща статистика от гледна точка на факта, че само до преди няколко десетилетия светското образование е било непознато в България. Важно обстоятелство е и това, че в Габровската гимназия в този период се образоват младежи, чието професионално бъдеще като търговци, индустриалци и чиновници е предопределено от техните родители, а подобно образование и бъдеще не предполага съществени художествени умения.
Иван Димитров
В изложбата са представени както известни личности (Христо Цокев, Иван Димитров, Георги Митов, Никола Канов, Цветан Радославов, Петър Димчев,Тодор Карсимеонов, Недялко Каранешев, Иван Захариев и др.), така и непознати или слабо изследвани художници като – Антон Боснар, Георги Стефанов, Димитър Марков, Христо Кехайов и други. Всички те безспорно имат отношение и заслужават да бъде установена тяхната точна самоличност. Да бъде издирено и регистрирано творчеството им с цел постигане на цялостна яснота по отношение на историчността на българското изобразително изкуство.
Иван Маринов
В хода на проучването, предхождащо изложбата, се събраха достатъчно данни в подкрепа на тезата, че Габрово и неговото първо светско училище имат своето значимо място в историята на художественото образование и изобразителното изкуство в България.
Никола Канов
Днес, когато отбелязваме 190 години от създаването на Априловската гимназия, разглеждаме историята на кабината по рисуване, представяйки неговите художници, тръгнали по самостоятелни творчески хоризонти и извървели пътя, който отвежда българското изкуство до нови възможности и висини. Учители, дали една устойчива перспектива на следващи поколения, които ще създават, променят и модернизират българското общество и неговата културна идентичност.
Автор на текста е д-р Нели Недева, куратор на изложбата
Тодор Карасимеонов
