19.03.2019г. | 13:50ч.
ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ МЕСТА В ГАБРОВО, БЕЛЯЗАНИ ОТ ТАЛАНТА НА АРХ. ЯМАНТИЕВ

Архитект Нено Ямантиев е роден на 31 януари 1902 г. Напуска този свят на 6 октомври 1968 г. Този габровец оставя забележителна следа с професионалната си дейност. Минавайки по главни улици на града, можем да видим сгради, които реализира през своите активни години.

Регионален исторически музей – Габрово предлага беседа, с която се представят емблематични за града ни места от централната част. В тази беседа са включени и обекти, върху които работи архитект Нeно Ямантиев.

ГОЛЕМИЯТ САЛОНЕН ЧАСОВНИК В ДОМА НА ГАБРОВЕЦА

„Архитект Нено Ямантиев оставя забележителна следа в архитектурната история на България. Разбира се, в Габрово работят и други негови колеги, сред които най-популярен е архитект Гръблев. Той обаче се реализира предимно тук, докато Нено Ямантиев само една година работи самостоятелно в Габрово. Въпреки това, оставя забележителна следа и тук”, оценява Росен Йосифов, главен уредник в РИМ – Габрово.

Домът на Селвелиев

Историкът посочва като особено познат на местните хора негов обект моста „Под игото”. Днес габровци го знаят с името „Игото”. Построен е на мястото на по-стар мост, много по-тесен и по-труден за преминаване от превозните средства, които се ползват през 20-те и 30-те години на ХХ век. Наричан е „Конашкия мост”, тъй като през Османския период се намира срещу сградата на Конака. По-късно му е дадено името „Под игото”. Росен Йосифов уточнява, че познатото днес наименование „Игото” е следствие от тенденцията за съкращаване и опростяване.

Арх. Ямантиев и инж. Лазар Драмов построяват моста през 1935/1936 година. Това става след спечелен конкурс, а реализацията му е в много кратки срокове. По това време в реката е поставен паметника на Рачо Ковача, изработен от скулптура Любомир Далчев.
Едно дългогодишно приятелство – между архитект и скулптор, довежда до създаването на тези два обекта, които оформят облика на централната градска част и днес.

Фамилната къща на Пантев

„Те се познават много преди това. Като студенти в Италия изпълняват важно обществено дело за България, което и днес може да се види. През 1929 година Нено Ямантиев и Любомир Далчев поставят мраморната плоча на гроба на Св. Константин Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе”. Събират пари, създават плочата и я поставят – в знак на почит от България. Скулптурите върху моста също са на Далчев”, разказва Росен Йосифов.

Обекти в Габрово, реализирани от арх. Ямантиев познаваме и до днес. На ул. „Радецка” и сега се вижда сградата на Контохов, точно на ъгъла срещу църквата „Успение на св. Богородица” се вижда жилищната сграда на Ангел Радев. Домът на Селвелиев – бивш на Културните дейци на ул. „Юрий Венелин”. Малко по-нагоре, преди кръстовището на Столатологията – е вилата на Тухладжиеви, позната като Дом на архитекта. На гърба на днешната Областна управа е дома на Пантю Пантев – днес е банка. Ямантиев изпълнява проекти за Пенчо Семов, за кожаря Марокенджиев, има безвъзмездна дейност за габровския клон на БЧК, заради което получава почетен знак.

Вила Тепавичаров

Стилът на арх. Нено Ямантиев повлиян от обучението му в Италия. През първия етап съчетава черти на неокласицизма, романтизма и националното възраждане. През войната е мобилизиран и строи военни обекти. Веднага след войната обикаля региона на Габрово и прави скици на архитектурни обекти. По същото време Лазар Донков, създател на „Етър”-а също рисува стари къщи. Росен Йосифов е убеден, че няма начин двамата да не си сътрудничат.

Животът на арх. Нено Ямантиев започва в габровско семейство. Бащата Васил Ненов Ямантиев (ок. 1858 г., Габрово – 1932 г., Габрово), се включва в 10-а опълченска дружина, 4-а рота. Постъпва там на 5 август 1877 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. Прехраната си изкарва като чиновник, женен е за Анна Межденова. Арх. Ямантиев е кръстен на дядо си – Нено Василев (31.01. 1902 г, Габрово – 6 октомври 1968 г.), който е абаджия.

Основно образование завършва през 1916 г., а от Габровската гимназия се дипломира с отличие през 1920 г. Свири на цигулка. Учи в Политехниката във Виена, но след една година се прехвърля във Висшето техническо училище в Дрезден. Прекъсва по болест и се връща в Габрово. Става  преподавател в Техническото училище. От 1925 г. следва в Рим във Висшата школа по архитектура, която завършва през 1930 г. Издържа се сам. Оттогава е приятел с Любомир Далчев, като двамата събират средства, изработват проект и организират поставянето на мраморна плоча през 1929 г. на гроба на св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

При завършването си става първия чуждестранен студент получил орден Valadier – за постигнат Втори успех в курса. Една година работи в строително бюро в Пескара, от 1 август 1931 г. постъпва в Бюрото по строежа на Двореца на Обществото на народите в Женева, където работи по голямата заседателна зала. Завръща се в България след смъртта на баща си.

На 1 април 1932 г. открива архитектурно бюро в Габрово, което съществува до 1 април 1933 г., когато се мести в София. Разполага новата си кантора на бул. „Дондуков“ в столицата и работи предимно частни жилищни сгради.

През периода 1942-1944 г. е лектор по архитектура в Художествена академия в София. През 1942 и от 1944 до август 1946 г. е архитект към Щаба на Въздушни войски и проектира военни обекти. След това до края на 1947 г. към Камарата на народната култура заснема стари къщи. От февруари 1948 г. до 1960 г. работи в Териториална проектантска организация в София.
В Габрово изпълнява 15 сгради. През 1936 г. получава Почетен знак на Габровското дружество „Червен кръст“ за извършени безвъзмездни технически услуги.

Съчетава неокласицизъм, романтични и възрожденски черти. Участва общо в 19 конкурса, в проекти за проучване и реставрация на копривщенски чешми, конкурса за паметник на Съветската армия в София, когато официалното отношение към него е като към фашистки архитект.

Жилищна и търговска сграда Контохов, Негенцов

Бил е редактор в сп. „Архитект“. През 1960 година е ампутиран крака му и той започва да рисува образи от Възрожденско Габрово. По детски рисунки, снимки и спомени на габровци създава 100 творби.

Брат му е д-р Никола Василев Ямантиев (1898 г.– 1970 г.) – училищен лекар в Априловската гимназия до 1933 г. и фабричен лекар до 1941 г. Взема участие в Отчествената война като началник на местната военна болница.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 55 аудио, 6 видео, 95 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.