10.11.2014г. | 16:39ч.
ПАК МИ СЕ ПРИСЪНВА

ПАК МИ СЕ ПРИСЪНВА

Пак ми се присънва как по мост от злато

бавно приближаваш, но не си до мен.

Дрезгаво се съмва... В  Божии палати

светлина се ражда без следа от плен.


Както съм пленена с пранга безнадеждност,

както изпилен е острият ми зъб,

тъй съм жива още -  за  отхапък  нежност,

за сълза светена, бликнала от скръб.


Пирин аленее от пожар излумнал,

а в недрата  жежка  нега се таи.

Хората попъплят планината с глума,

общо-взето трудно качват планини.


Върхове изплаквам, в долини умирам,

губя се задълго, няма те до мен.

Все ми се присънва  как не  ме намираш.

С  грохот се откъсвам-  като лист от клен.


21 юли 2014
ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА
Автор: ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА

Брой публикации: 23 аудио, 0 видео, 3 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.