02.04.2026г. | 07:08ч.Априлското въстание 1876–2026: време ли е за нов национален празник?

Чуйте цялата дискусия от срещата в Исторически музей – Дряново!

Велико събитие, което така и не стана национален празник!

Ако попитаме случаен човек какво е Априлското въстание от 1876 г., най-вероятно ще чуем:
„велико, безсмъртно дело – изпитание за съвремениците и гордост за бъдещите поколения“.

И все пак – 150 години по-късно – то няма място сред официалните празници на България.

Защо? И трябва ли това да се промени?

Поводът: 150 години от Априлското въстание

На 31 март 2026 г. Исторически музей – Дряново бе домакин на премиерата на книгата:
„Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание“.

Двуезичното издание има амбицията да представи цялостно:

• подготовката
• хода
• последиците от въстанието
• и решенията на Великите сили по българския въпрос

Автори са:

• проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)
• доц. д-р Атанас Шопов (Исторически музей – Панагюрище)

Какво ще чуете в аудиото

В разговора двамата историци коментират:

• може ли Априлското въстание да стане национален празник
• защо темата за 3 март е толкова чувствителна
• живеем ли в „смутни времена“
• и защо българското общество продължава да се дели

Иван Христов – директор на Исторически музей – Дряново и издателят Димитър Томов – издателство „Български бестселър"

„Третомартенското мислене е доктрина“

„Третомартенското мислене е политическа доктрина, историографска догма…
Ако има достоен държавник – дано да е жена – да свали Трети март до нивото на официален празник.“
— проф. д-р Петко Ст. Петков

Чуйте как проф. Петко Петков аргументира тази позиция (от 2:30)

„Живеем в смутни времена“

„Когато човек безропотно се съгласява, това би трябвало да го накара да се замисли.“
— доц. д-р Атанас Шопов

Какво означава „смутно време“ според него – чуйте в разговора (от 6:30)

Празниците като политически въпрос

Къде всъщност стои спорът за националния празник – чуйте аргументите (от 9:30)

Темата за официалните празници в България остава чувствителна.

Според проф. Петков:

• системата е установена
• и рядко се поставя под съмнение

Според доц. Шопов:

• времето, в което живеем, изисква повече критично мислене

Защо обществото се разделя?

Дебатът около националния празник не е нов.

Както често се случва, и днес:

• едни подкрепят промяната
• други я отхвърлят

„Българите от десетилетия се делим на фили и фоби.“

Кой води обществото?

В този откъс Шопов развива тезата си за ролята на елита (от 12:30)

„Там, където начело на борбата са богатите хора – онези, които имат какво да загубят – се постига масовост и доверие от младите.“
— доц. д-р Атанас Шопов

И за финал – въпросите остават

Това аудио не дава окончателни отговори.
Но поставя важните въпроси:

• Как помним историята си?
• Кои дати избираме да почитаме?
• И защо?

Чуйте заключителните думи на двамата историци (от 15:00)

Още по темата:

„Левски: Да възкръсне България с пълна свобода“

При обработката на това аудио са използвани елементи от:

Стани, стани, юнак балкански

Добри Чинтулов - Изяснило се небето

Панагюрските въстаници – Боят настана, инструментал

В третия епизод на подкаста ни „Музеят говори“ на Исторически музей – Дряново срещата е с проф. д-р Петко Ст. Петков, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Разговорът е за националната памет, Априлското въстание и за въпросите около историческите ни дати.