20.03.2016г. | 17:02ч.
СИЛАТА И КРАСОТАТА НА ЕДИН КОН ПОКАЗВАТ СОЦИАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СТОПАНИТЕ МУ

 „Конят е бил другар, помощник и имане. Балканджиите го почитали, а на Тодоровден изразявали обичта и преклонението си пред неговата сила".

Това каза Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” на Архитектурно етнографски комплекс „Етър”, при откриването на изложбата „Кога си на кон – хем си седиш, хем си ходиш“ – конят в бита на балканджията. Експозицията е представена в Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН.


Изложбата е любопитен поглед върху миналото и показва ролята на коня в ежедневието на балканджията през периода на българското Възраждане до началото на 30-те години на XX век. Конят е бил един от критериите за социално положение, всяко семейство се стремяло да притежава поне няколко коня, а тяхната сила, красота и брой са олицетворение на социалния престиж на стопаните им.

Конете били както превозно средство, така и помощници в селското стопанство. Те осигурявали поминък на планинците, известен като кираджийство – това са търговците, които пътували из Османската империя и пренасяли стоките на габровските производители.

В изложбата са показани занаятите, свързани с поддръжката на коня - налбанство, самарджийство, сарачество.
Посетителите на изложбата могат да видят грапа, за направата на която се използвали стари подкови. Така известните с пестеливостта си габровци намирали практично приложение в селското стопанство на излезли от употреба подкови.


В експозицията могат да се видят различни подкови – зимни и летни. И при конете те се сменяли в зависимост от сезона. Турските подкови пък са специално за коне с болни копита – цяла основа с дупка в средата.

На Тодоровден габровската булка посрещала гостите си с кравай и хайвер.


За габровския край на Тодоровден е характерно ходенето на гости на млада булка - жена, омъжена през изминалата година до настоящия Тодоровден. На нея всички и носели краваи. Смятало се, че колкото повече краваи събере, толкова е по-уважавана. Ако са четни или нечетни, се предвещавало мъжка или женска ще й е рожбата. Булката ги посрещала с кравай и хайвер.

Хайверът се поднасял, тъй като Тодоровден е по време на пости. Той е бил рядкост за трапезата на габровци и кираджиите го носили от далечните краища, когато идвали в Балкана. Хайверът е храна за празник в Габрово. Това е свързано с вярванията и традициите за Тодоровден, за които също може да се разбере от изложбата.


При откриването на изложбата посетителите имаха възможност да преживеят този интересен габровски обичай. С кравай и хайвер ги посрещна Павлина Дамянова, уредник отдел „Духовна култура” в Етнографски музей на открито „Етър”.

С народната си носия и чудесното представяне на образа на младата булка тя предизвика интереса на посетителите, като повечето от тях се снимаха с нея за спомен.


Изложбата, която ЕМО „Етър” представя в столичния музей, няма еквивалент в България. От нея разбираме, че в съзнанието на нашите предци конят е бил връзка между световете и затова е имал важно значение за бита на балканджията и въобще на хората. Това разказа Павлина Дамянова при откриването на изложбата.

Конят привлича негативната енергия, затова конете са били закичвани със сини мъниста и големи червени пискюли против уроки. По думите на Павлина Дамянова това е амулет, който се е слагал на челото на коня, за да го предпази от зли очи. Хората вярвали, че конете предусещат злото. Когато пътниците минавали от някъде, а конят не иска да продължи напред и спира, значи там нещо лошо и има зли сили.


Изложбата на ЕМО „Етър” привлече вниманието на респектиращи личности, свързали професионалния си път с различните клонове на историята - акад. Иван Йохновски, акад. Владимир Овчаров, чл.-кор. проф. Йордан Йорданов, проф. Валерия Фол, проф. Диана Гергова, проф. Иваничка Георгиева и други специалисти в областта на биологията, археологията, историята, етнологията.

Гледайте още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.