11.04.2017г. | 16:06ч.
БОЯДИСВАНЕ НА ЯЙЦА С РАСТИТЕЛНИ БАГРИЛА В ЕМО „ЕТЪР" НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.
 

За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.
 
На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.
 
По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.
 
Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.
 
Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.
 
И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.
 
Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.
 
Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.
 
За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.
 
Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.
 
На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.
 
На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.


Последно видео

Последно аудио

ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 141 аудио, 34 видео, 260 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.