29.07.2017г. | 09:07ч.
ПЪРВИТЕ НАХОДКИ ОТ ГРАДИЩЕ НЕ ЗАМИНАВАТ ЗА ГЕРМАНИЯ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕКИМ АНДРЕЙЧИН

През юли 2017 година, след 25-годишно прекъсване, бяха възстановени разкопките в местността Градище над Габрово. Екипът - проф. д-р Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология в същото висше учебно заведение и Росен Йосифов, археолог в РИМ-Габрово, представи интересни находки и нови открития пред медиите и инвеститора – Община Габрово. Разкопките на Градище се свързват с имената на Кина Койчева, археолог в Регионален исторически музей-Габрово и на проф. Милчев от Софийския университет. 

Преди тях би било справедливо да се нареди друго име – Еким Андрейчин - първият уредник на музея в Габрово.

Първите разкопки на Градище

ВЪЗОБНОВИХА РАЗКОПКИТЕ НА ГРАДИЩЕ

Иван Постомпиров – главен уредник в Регионален исторически музей-Габрово припомня ролята му за реализацията на първите разкопки и запазването на откритите предмети в Габрово. Еким Андрейчин се оказва многостранна личност, с принос в различни области от живота на габровското общество.

„Преди 70 години, на 27 юли 1947 г. умира Еким Ст. Андрейчин – първият уредник на музея на Историографическо дружество „Габрово”, предшественик на сегашния Регионален исторически музей. Той е роден в Габрово на 29 февруари 1876 г. Дядо му Андрей помага на руските войски през войната 1829-1830 г. и емигрира с тях в Русия. От неговата жена – Андрейца, произлиза и фамилното име. По майчина линия е племенник на революционера Георги Бочаров. Негови братя са: писателят Иван Андрейчин, един от ръководителите на вегетарианското движение в България Стефан Андрейчин, както и първият габровски лесовъд Димитър Андрейчин.

Еким Андрейчин завършва Априловската гимназия през 1894 г., след което в продължение на 15 години учителства във Враца и Плевен. През 1905 г. се жени за Евгения Кандева, сестра на известния тогава деятел на учителското и младежкото социалистическо движение Ламби Кандев. В Габрово се връща като учител в мъжката прогимназия през 1909 г.


Той не получава висше образование, но чрез упорит труд и любознателност добива познания и се интересува от много и разнообразни области на науката.

Още като млад учител Еким Андрейчин си доставя - един от първите тогава, проекционен апарат, който използва при лекциите си в областта на въздържанието и природосъобразния живот, против суеверията и спиритизма, теософия и окултизъм, въпроси от биология и наследственост, астрономия и др. Той е добър преподавател по български език и граматика, написва много статии по обучение, превежда няколко книги с общообразователно и литературно направление. В Габрово е председател на туристическото и въздържателното дружества, активист в читалището. Интересува се от история и археология още от младини, но дейността му в това отношение се развива в Габрово след Първата световна война.

През 1920 г. Еким Андрейчин е сред основателите на Историографическото дружество и до края на пребиваването си в Габрово е негов подпредседател. Председател е д-р Петър Цончев, а Андрейчин е негова „дясна ръка“. От същата година той,  приема събраните в гимназията 80 исторически предмети и с постоянно събираните нови материали урежда като музей една от северните стаи на гимназията. По-късно, от 1923 г. той е назначен за учител в Априловската гимназия и командирован като завеждащ музея на дружеството. През 1925 г. то получава помещение в новопостроеното здание на сегашното училище „Неофит Рилски”, където подрежда и поддържа музея по подходящ начин.

Еким Андрейчин извършва активна събирателска дейност – обикаля старите къщи и хора в града и цялата тогавашна околия, претърсва заедно със стопаните прашни тавани и мазета. Почти винаги успява да убеди собствениците им да предадат на музея откритите стари предмети, монети, ръкописи, търговски книжа, като по този начин увеличава многократно фондовете му. При тази дейност, той открива разрешението за поправка на църквата „Света Петка” (от 1703 г.), в което е написано, че тя съществува от преди завоеванието, т.е., че Габрово е съществувало като селище още преди османското нашествие. Много други документи за търговия и занаяти са прибрани в музея, много от тях служат като основа за монографиите на д-р Цончев.

Еким Андрейчин има значителна заслуга за организираните през 1920 г. първи разкопки на местността Градище, което е под ръководството на немския археолог д-р Макс Нойберт. С това проучване се установява съществуването на тази крепост със селище от градски тип още през V век. С голяма упоритост той настоява намерените предмети да останат в музея, докато д-р Нойберт иска да ги отнесе в Германия. Андрейчин постига своето след големи разправии и намесата на околийския началник.

ГРАДИЩЕ РАЗКРИ ОЩЕ ЕДНА ЧАСТ ОТ ВЕКОВНИТЕ СИ ТАЙНИ

Той изследва външно останките от старите крепости в Габровско - Градище, Града на Витите стени, Града при с. Трънито и също този срещу него, Курвина могила при с. Къшлите (днес Ябълка). Най-много се интересува от останките на връх Узун-укуш, които според него съвпадат с описаните през XVII в. от Луиджи Марсили развалини на крепостта Кабруа и търси връзка между това име и името на град Габрово. Проучва средновековните и римски пътища в Габровско, като трасето на главния „Верейския” път и останалото само на скица трасе на „Мали друм” – от Градище през Бичкинята, край Киселчова могила, до съединението му с пътя Св. Никола - Червен бряг (днес кв. Радецки).

Еким Андрейчин разпитва живите участници от Априлското въстание през 1876  г., но не успява да събере достатъчно материал за нова негова история (освен тази на братя Гъбенски, от 1903 г.). В областта на етнографията прави описание на някои обичаи, събира специфични умотворения и стихотворения от народа.

Но, като че ли най-значителната част от неговата дейност се състои в създаването на фотографска документация на това, което е останало и е съществува в Габрово. Започва да се занимава с фотография още като млад учител, той постига изключително майсторство и сръчност на фотограф документалист. Фотоапаратите му са от висока класа, много приспособления той си прави сам, снимките му са изключително ясни и детайлни. С голямо търпение той обикаля около обектите, за да намери най-подходящите място и светлина за снимките. Част от тези фотодокументи се съхраняват във фонда на Регионален исторически музеи-Габрово.

Най-ценни и неповторими в тази колекция са снимки на запазените в периода 1910-1923 г. стари къщи и улици в Габрово, както и снимки на различни работилници, занаятчийски и домашни производства, бита и поминъка на населението, индустриалните предприятия (фабрики) и някои сведения за тях.

Еким Андрейчин заснема уредената през 1927 г. Габровска мострена изложба - неповторим документ за състоянието на индустриалното и занаятчийско производство по това време. Множество снимки показват състоянието на сградите на гимназията, читалището, Соколския и девическия манастири, Габрово от всички възможни страни, красиви места около града, по реките в планината, забележителни природни явления (наводнения, градушки и др.) Снимки има и на някои тържества (най-старата е от откриването на гарата през 1912 г.), конгреси, митинги и други, между които и конгрес на археологическите дружества. С негови снимки е уредена първата фотоизложба „Старинно Габрово” от Дружеството на общинските служители.

Можем да кажем, че с двете си дейности - събиране и подреждане материалите на Историографическото дружество и като фотограф документалист, Еким Андрейчин допринася най-много за развитие на музейното дело и изучаване историята на Габрово. През 1929 г., той се преселва в София, където продължава да се включва в обществена дейност, като лектор към Въздържателния и Читалищния съюз. Развива значителна обществена, пропагандаторска и редакторска работа във въздържателното движение.

Негов син е проф. д-р Разум Андрейчин (1911-1997), титуляр на катедрата по обща физика в Селскостопанската академия в София, с лекции по фотоелектрични явления в полупроводници и полупроводникови уреди. Той е основоположник на катедрата по физика във ВМЕИ – Габрово (1974-1978), в която чете лекции по физика на полупроводниците.”

Разказът на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ-Габрово е базиран на спомени на Разум Андрейчин и Илия Габровски.

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 42 аудио, 6 видео, 80 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.