02.05.2018г. | 16:33ч.ДОМ

Заснежени тротоари край криволичещи улици
напомнят за своята оживена тълпа,
която през деня препускаше с крехки токове,
кожени кецове,  протрити чехли, окъсани ботуши.
 
Трудно се виждаше следа от тази тълпа.
Трудно намираха даже посока бездомните
кучета в  преплетената гъста мъгла.
Само той вървеше, не спираше и дори тичаше.
 
Той, който с боси крака
впиваше пръсти в леда,
 набираше скорост
сякаш дошла от земните недра.
 
Той бягаше по тротоара.
Не се оглеждаше,
не се луташе без посока,
а нямаше и спирка.
 
Ледът галеше ходилата му.
Мъглата беше част от него.
Той не беше през деня в тълпата.
Сега е на улицата, сега си е вкъщи!

ОЩЕ ОТ КАЛОЯН ХРИСТОВ:

КОСЯХМЕ...

ДЪЛГИ ВЛАКОВИ РЕЛСИ

АЗ ИСКАМ...