Св. Илия излиза на бой със звейове, хали, гръмотевици и дъжд
Ка делиа четири светии
ка делиа делба разделна
разделна делба на небеси.
Дел се падна на свети Илия:
падна му се летни гръмотеви,
падна му се летни трескавици,
да си лети изпод ясно небе,
да си лети по темни облаци.
Така се пее в народна песен от Западна България за подялбата на света. На св. Илия жребият отрежда небесна колесница, война със змейове и хали, гръмотевични бури, град и дъжд, а гневът му да пали снопи, пребива ниви и наказва съгрешили. На митологично ниво св. Илия е свързан със слънцето и летните небесни стихии и в някои региони смятат, че денят му е средата на лятото – светията взема кожух и тръгва да моли Господ за зима. Той е доброжелателен към хората, спазващи правилата и гибелен към нарушителите – работещите на Илинден или ползващи за работа добитък.
Макар и хаталия (лош, труден) ден, на него от стари времена се правят курбани за здраве. В народната вяра съществува мит за елен (слънчево животно и символ), който всяка година слиза при хората да се пожертва, но спира да го прави заради тяхната неблагодарност. Затова пък във всеки дом в миналото са печени обредни хлябове и правени курбани за здраве, като е колен най-старият миналогодишен петел (наречен баща). За предпазване на дома от зло в Северозападна България жените слагат над портите перо от опашката му.
На Илинден – 20 юли, много села имат сборове, чиито задължителни елементи са курбанът от голямо мъжко животно (вол, бик, овен, коч) и общоселската трапеза. Свещеник извършва водосвет за здравето на жителите и молебен за дъжд при нужда. Денят е един от най-големите празници за населението по черноморското и дунавско крайбрежия, защото се вярва, че на него „водите се обръщат“ и св. Илия взима жертва (удавник) за курбан – някой, престъпил забраната да се влиза в морето или реката.
В християнството св. Илия е старозаветен пророк, който жив се възнася на огнена колесница в небето. Празник имат хората с имена Илия, Илко, Илиян и женските им съответствия, а на места именниците черпят със зарзали и сливи. В миналото денят се почита от абаджии и терзии, кожухари, грънчари и керемидчии, чийто патрон и покровител е свети пророк Илия.
Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“
